За мен

(for English, press 1)

Здравей,

многоуважаеми читателю! Позволи ми да ти се представя. Казвам се Ицаци. Родителите ми твърдят, че всъщност се казвам Христо Илиев, но те са от старата генерация и не ги разбират тия неща с имената. Освен това, христоилиевци с лопата да ги ринеш:

  • един от Пловдив, от поклонниците на числото 26;
  • един от БАН, с когото се познаваме и който, между другото, често ми докарваше wtf моменти, когато негови писания изникваха в пощенския списък на FreeBSD-BG;
  • един от ФзФ на СУ, с когото не се познаваме, но пък често ни бъркаха пощенските пратки, докато бях там;
  • един от SAP, с когото изглежда дори делим инициала на презимето си;
  • един безкрайно спокоен, който не е много по компютрите и вероятно така е постигнал вътрешното равновесие, което аз никога няма да имам;
  • един в Холандия (добре, признавам си: този всъщност е моето друго Аз).

Когато бях много малък, някъде във втора група в детската градина, се наложи баща ми да ме гледа един цял ден на работата си – несъществуващото вече високотехнологично държавно предприятие Завод за Тестерно Оборудване (ЗТО), гр. Мъглиж. Баща ми по принцип е зает с работата си човек, поради което тогава повери на колегите си да ме развличат, а те пък ме повериха на един ИЗОТ 1031C. Това беше голяма грешка, защото тогава в мен се запали интерес към компютърната техника, който с годините ескалира много сериозно.

Другата голяма грешка беше на баба ми, която не понесе да я тормозя с непрекъснати молби да ми чете книги, и така ме научи да чета, години преди нормалните деца, което в последствие ми навлече редица неприятности в началните училищни класове. Проблемът беше, че в детските книги текстът беше малко, поради което последните се изчерпаха много бързо и бяха заместени с откритите от експедицията до тавана научно-технически списания. Така в мен се зароди любов към научно-техническия прогрес, този път към светлото бъдеще (и прочие пропагандни фрази), който с годините също ескалира много сериозно.

С техниката не стигнах далеч, вероятно поради факта, че дясната ми ръка често се държи като лява и лявата се държи като дясна (вж. инвариантност при пространствени отражения), но, за сметка на това, науката започна да ми идва отвътре. В началото ме влечеше химията, което, в комбинация с желанието ми да си направя тактическа ракета, движена от саморъчно сглобен твърдотелен двигател, ми навлече редица неприятности (а и не само на мен), така че мнозина си отдъхнаха с облекчение, когато в крайна сметка се спрях на теоретичната и изчислителна физика, където експлозии се случват само в паметта на компютъра, като дори се докарах до докторска степен в областта. Така че, считано от януари 2010 г. насам, правилното обръщение към мен е “д-р Ицаци”, като в неформална атмосфера е допустимо и по-простото “докторе”.

Другата ми голяма любов е музиката. Като малък получих известно музикално образование в школата по изкуства в родния ми гр. Казанлък. Не ми е останало много от теорията, дълбоко погребана от годините, през които съм свирил единствено на QWERTY (и известно време на QWERTZ) клавиатура, но поне развих музикален слух и мога да плюя по чалгата и сродните ѝ музикални жанрове полупрофесионално, а не само защото понякога имам тенденцията да се изказвам неласкаво за опростачените и лишените от интелигентност плодове на човешкия ум, както и за носителите на последния.

Мога да продължавам да претворявам логореята си в писмен вид, но ще спра монолога тук, за да не те отегчавам до смърт. Ако искаш да научиш нещо повече за мен, възможни са следните варианти. Можеш:

  • да направиш семантичен разбор и анализ за сантименти на публикуваните тук текстове, но това едва ли ще обогати много описаната вече картина, най-вече поради мързелът ми да списвам тук и принципното ми нежелание да пиша на лична тематика, освен ако обстоятелствата не подтиснат последното;
  • да ме следиш тайно или явно в Twitter и да правиш същите анализи там, поне докато все още използвам услугата и потокът ми е публичен – други вече го правят, защо не и ти?
  • да се опиташ да се сприятелиш с мен във Facebook, но е малковероятно да приема покана за приятелство, освен ако вече не се познаваме от друго място;
  • да се опиташ да ми предложиш работа през LinkedIn – големи хора сме, ще се разберем нещо, особено ако работата е достатъчно интересна;
  • да следиш публичната RSS извадка от потоците, които следя (един вид вторично сталкване);
  • да проявиш изобретателност и да намериш други начини (примерно да ме намериш в реалния живот и да се запознаеш с мен – просто идея, макар и не особено оригинална, тъй като други вече са го правили, а и финансово ангажираща, тъй като транспортът напоследък поскъпна значително, пък и не е хубаво да ми идваш на гости с празни ръце… просто казвам, де… иначе, вариант за пътуване до Амстердам е през Брюксел и задължително да донесеш белгийски шоколад!).

Беше ми приятно и съжалявам за възсложните изречения – професионална деформация.