Бях си обещал да не пиша тук до предзащитата, но това просто не мога да го пропусна:

(снимката е взета от тук)

Явно задръжките на маркетинговите отдели падат, когато става дума за войната между LSF и SGE, двете най-разпространени системи за управление на разпределени ресурси (или СУРР, както биха написали в учебниците от близкото минало). Това са тениски, които Platform Computing (авторите на LSF) раздавали на конференцията Supercomputing 2008. Не знам защо, но и аз искам такава! :P

4-ти и 18-ти декември – това са тазгодишните дати, които ще осмислят последните пет години от живота ми. Връщане назад няма, опция за отлагане – също, а времето не стига за всичко…

До след месец!

Sometimes, shit happens. Sometimes, more often.

Upd: А сега получавам спам на италиански за нещо, свързано с пазарджишки оркестър, през пощенски списък на EPCC. wtf става тази вечер?!

This Page Intentionally Left Blank









(или една празна страница от живота ми. който иска може да си драска бележки на нея)

Есента първо превърна пътя ми в килим от пъстроцветни листа, след което т(р)айно се настани и на работната площ на компютъра. Дори документите са като съборени от вятъра листа… (Snap to Grid е опция за слабите)

(бъркотията е привидна – това е творчески хаос. и кошчето е пълно, скоро ще започне да прелива)

\begin{itemize}

\item Понякога трябва просто да замълчим и да започнем да слушаме – John Francis в T.E.D.

\item От днес съм в нова стая в JCMB, много по-просторна, по-светла и само на 20 метра от кафетерията и основното стълбище. Бяха ме забравили в малката приземна стаичка за гости, резултат от понякога прекаленото ми старание да не натрапвам излишно присъствието си (перфектния съквартирант според Велин). В новата стая има хора (истински, живи хора!!), голям монитор и няма багер, който да копае до прозореца (стаята е на третия етаж, все пак).

\item Режимът ми на сън е напълно развален. Заспах в 22:30 и се събудих в 1:30. Чувствам се като парцал, главата ми тежи, нервите ми са обтегнати. От време на време рязко губя връзка с реалността, за щастие само за по няколко секунди на този етап. Сега следва нова двучасова дрямка…

\item Изучих почти всички скърцащи места по пода на етажа. Вече мога спокойно да обикалям в 4:20 сутринта без опасност да събудя и/или преча на Andrzej от долния етаж.

\item За утре сме се уговорили със съквартиранта да отидем задължително на {\it HPC-Europa Pint} за по бира. Не може на събитие, направено специално за гостите по програмата, да не присъства нито един от тях за последните 5-6 сбирки.

\item Направих равносметка на престоя си до момента. Отново и отново повтарям същите грешки от наивност – явно област, в която трудно се уча. В страни от това, общият емоционален баланс е положителен. Време е да се огледам за постдок позиции.

\item Твърде много \LaTeX напоследък, ако все още не личи :)

\end{itemize}

[песен на деня Schiller (mit Jaël) – Tired]

П.П. Всъщност би било добре да има някаква добавка за TXP, която да обработва LaTeX блокове в писаниците.

Преди да дойде в Единбург, wes ме попита, какви по-специални неща трябва да си носи. Отговорих му, без да се замислям: Кесия за монети. От онези същите, по възможност от естествена кожа, които персонажите във филмите на средновековна тематика си подхвърлят, със и без повод. Благодарение на уникалната монетна система на UK, дори и за относително бедните хора тук може да се каже, че имат дебели портфейли. Монетите са наистина големи – човек би казал, че в действителност съдържат ценния метал, чиято парична равностойност представляват. И градацията на размерите е невероятна:

• 2 лири – голяма биметална джанта (по-голяма и по-дебела от 1 лев/евро)
• 1 лира – малка, жълта и дебела
• 50 пенса – голяма, многоъгълна и тънка
• 20 пенса – малка, многоъгълна и тънка
• 10 пенса – голяма и тънка
• 5 пенса – много малка и по-тънка
• 2 пенса – голяма медна
• 1 пени – малка медна (но по-голяма от 5-те пенса)

И понеже картините казват повече от хиляда думи всяка, а ме мързи да пиша, то представям в цялото им великолепие моите 8,99 GBP (толкова са, няма маркетингови трикове в случая), които по никакъв начин не се събират в отделението за монети на портфейла ми:

При сегашният курс това е около половината от сумата в небезизвестното сред казанлъшките IT среди съкровище на Милена (a.k.a. DF)

Забавата обаче не свършва с монетите, а едва започва. В Шотландия (и Северна Ирландия) се наблюдава и следният интересен момент: въпреки, че монетите в цялото Обединено кралство се секат в кралския монетен двор и са едни и същи навсякъде, то същото не може да се каже за банкнотите. Не просто шотландците имат възможността да се радват на собствени банкноти, практически безполезни извън рамките на Шотландия, въпреки еквивалентността им на кралските такива и надписите “XX pounds sterling”, но и привилегията да ги печатат имат няколко търговски (а не централни) банки, сред които Bank of Scotland, The Royal Bank of Scotland plc (онази, дето я купи Lloyd) и Clydesdale Bank. При това банкнотите, дори тези на Bank of England, не са законни платежни средства, а по-скоро полици, срещу които ковчежникът и директорът на съответната банка обещават да изплатят на приносителя някаква сума (вероятно в онези монети от по-горе, ако всичко трябва да е законно). Озаконено “Монополи”, един вид, с няколко вида шарени хартийки. (Положението в Северна Ирландия е още по-зле – банките там са четири)

Поради особенния им статут, шотландските хартийки (подобно на севрноирландските) са наистина безполезни извън Шотландия, включително и до известна степен на територията на останалата част от Обединеното кралство. По тази причина същите следва да се обменят в английски банкноти (да се разбира като хартийки с лика на кралицата), което става на гишетата за корпоративно обслужване в търговските банки. Курсът, за щастие, все още е 1:1.

… или мързелива среднощна паралелизация на вече поостарели фортрански спагети с OpenMP. ‘щото нали с HECToR вече сме приятели, а той не се радва особено, когато дъвче серийни програми. Което ми напомня, че някога бях обещал на малцината настоятелни читатели, чиито RSS/Atom агрегатори неуморно чоплят тук в очакване на HTTP код, различен от 304, че ще започна да споделям на разбираем български език част от тайните на паралелното програмиране, което, с наводняването на пазара с всякакви 4-, 8-, 16-, 32-, 256- и изобщо N-глави змейове (където N може и да не е степен на двойката), все повече излиза от сянката на шумните и климатизирани академични подземия за да се настани удобно в лоното на разработчиците на софтуер за по-обикновените потребители (и това вероятно стана най-дългото изречение, което съм писал през живота си, ако броя и текста в тази скоба). Нека само си завърша дисертацията…

Гледам, Cray продават “персонални” суперкомпютри от серията CX1 онлайн. С възможност за преинсталиран Windows HPC Server 2008 (където HPC е акроним на Highly unProductive Computing). LOL Добре, че имат и опция с RHEL. Ако ще си купувате, по-добре да имате кредитна карта с по-голям лимит, защото само кутията струва 4999 GBP, при това без InfiniBand модула (7111 GBP с него)? Дори захранващите кабели са включени в цената – 62 паунда. Който иска Windows, се бърка за още 2168 GBP, а ако иска и да му го инсталират на място – добавя още 2408 GBP. Излиза някъде 2 пъти по-скъп от нашия клъстер и България не е сред страните, в които се поддържа официално :P

И като стана дума за нашия клъстер, сега се сещам, че май не съм се похвалил – вече развива над 720 GFLOPS сумарно за двата дяла (цък тук за подробности). Вероятно вече сме в Top5000 ;)

Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
Where were you when I was hurt and I was helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else’s words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun

Lost in thought and lost in time
While the seeds of live and the seeds of change were planted

Outside the rain fell dark and slow
While I pondered on this dangerous but irresistible pastime
I took a heavenly ride through one silence
I knew the moment had arrived
For killing the past and coming back to life

I took a heavenly ride trough our silence
I knew the waiting had begin
And headed straight… into the shining sun

Pink Floyd – Coming Back To Life

Слушам го всяка делнична сутрин докато се събуждам. Работи по фасадата на сградата от другата страна на улицата. Понякога тихо си припява, понякога направо си пее с пълно гърло някакви непознати за мен песни, но онзи ден просто си подсвиркваше някаква мелодия. Когато се заслушах я разпознах и, както винаги се случва, когато звучи, пък било и само в главата ми, ме побиха тръпки. Започнах тихичко да си припявам с него, след което си я пуснах…

… в едно изречение: