Computo ergo sum

Apple вече си имат ай-таблет, пардон, ай-подложка. Докато се чудех какво правя на ИББ в Кривото тази вечер, то взело, че станало официално — има SDK и картинки, та дори и видео на продукта. Нищо, че още не е одобрен от Федералната комисия по съобщенията в САЩ, както и от сродните органи в другите части на цивилизования свят. Важното е да се знае, че Apple си имат ай-таблет, пардон, ай-подложка.

Въпреки шока и ужаса за анализаторите и техничарите (déjà vu ли имам или историята с MacBook Air се повтаря отново?), устройството всъщност ми допада, както като конструкция, така и като функционалност. Дори съм убеден, че то е всичко онова, което бих желал моят iPod Touch 2g да бъде, особено след цялата година използване:

• голям екран с нормална разделителна способност от 1024×768, че даже и с диодно осветена IPS матрица (здравейте, фотореалистични цветове!) — идеален за гледане на снимки и филми докато клеча в тоалетната;
• 10+ часа работа на батерия с пуснат WiFi — iTouch-ът умира след има-няма 4—5 часа;
• значително по-използваем (съдейки от демонстрационното видео) пощенски клиент;
• красиво календарно приложение (хей, аз съм везна, разтапям се от умиление по шаренкото!);
• опция за 3G модем за данни — нещо, което на моменти много ми липсва в iTouch, а по една или друга причина не искам iPhone;
• широка рамка — както изглежда, ширината изкарва мнозина от кожата им, но опитът с iTouch показва, че тънката рамка не винаги е предимство, особено когато се опитваш да го държиш стабилно и в същото време да не задействаш капацитивните сензори по краищата на екрана;
• архитектурно и програмно съвместим с iPhone — означава наличност сега и веднага на огромен набор програми, макар и изобразявани след хомогенно рескалиране, последвана от гладък преход към по-големите им събратя.

Ироничното в цялата история е, че шегата на луковите глави от The Onion всъщност се оказа доста по-близо до истината, отколкото хипотезите на мнозина анализатори, които очакваха появата на умален MacBook без клавиатура.

Определено ще си взема iPad в неопределеното бъдеще като заместител на добрия стар iPod Touch. Сега обаче предпочитам по-скоро да излезе OS X 10.6.3 и версия на Aperture, която да не работи изключително бавно под Snow Leopard. А вие, които не харесвате ай-подложката — не се притеснявайте, никой не е съвършен ;)

15 години вярна служба, с едно обновяване на софтуера през ’97-ма. Иначе казано, яки ги правеха едно време машините и операционните им системи. Яки, ама да гледаш п***о на PseudoColor visual не си е работа, нали?

Our Physon (in Bulgarian only) HPC cluster was originally composed of four dual Xeon MoBos with QDR (20 Gbps) InfiniBand links as interconnection fabric for MPI message passing. Armed with eight quad-core Xeon E5335 (2,0 GHz, 2×4 MB L2 cache) the system peaked at Rmax = 209,0 GFLOPS for Nmax = 74880 on the HPL test. Since the theoretical top performance is Rpeak = 256 GFLOPS our old nodes have parallel efficiency of 0,816.

Now, about an year later, we got a shiny new addition of eight dual MoBos with the newer quad-core Xeon E5420 (2,5 GHz, 2×6 MB L2 cache). Since four nodes were already installed and powered on I run the HPL test again to see how well the new processors compare to the old ones. The new nodes peaked at Rmax = 256,2 GFLOPS for the same matrix size. With a theoretical top performance of Rpeak = 320 GFLOPS we still have a good parallel efficiency of 0,801 (or 1,226x the performance for 1,25x the CPU frequency).

It is now obvious why most cluster systems in the Top500 list utilize the (now) relatively cheap InfiniBand as their interconnection fabric instead of the more sophisticated and much more expensive proprietary interconnects.

Днес, с нескрита болка в сърцето установих, че старият IBM SP2 в мазето на ФМИ е мъртъв. Причината за смъртта – инфаркт (датиращ още от 2005 г.), последван от технологичния еквивалент на гаврата с труп.

Предистория

Машината беше докарана през далечната 2005 г. от Германия, след като вярно беше служила в един от теоретичните институти на Max Planck Institute. Инициатор от германска страна беше един от бившите дипломанти на настоящата ми научна ръководителка, който използва вратичка в тамошните закони и осигури даряването на машината на СУ. От българска страна цялата работа беше свършена от научната ми ръководителка (доц. Пройкова), която използва връзките си от най-високо ниво за да уреди транспорта и безмитния внос на скъпата за времето си техника. След като се оказа, че престоят на SP2 в сградите на ФзФ няма да го бъде, беше договорено специално помещение във ФМИ, където беше изградена климатична система и осигурена трифазна електрозахранваща линия. IBM България проектираха помещението и свързаха множеството кабеляци на добра воля (т.е. безплатно), но по-голямата част от захранващите блокове изгоряха при тестовото пускане на системата. Причините останаха неизяснени и до ден днешен, а ремонтът на блоковете се отложи с години. За закупуване на нови не можеше и дума да става (при цена от 8000 евро на старо за захранващ блок!). Бяха направени няколко запитвания към източно- и централнооевропейската дирекция на IBM за евентуална помощ за възстановяване на машината или за изграждането на нова такава, бяха дадени и обещания от високопоставени служители, но в крайна сметка нищо не се случи. Постепенно интересът замря, особено след закупуването на новия клъстер във ФзФ. Остана само надеждата, че някой ден машината ще намери мястото си като музеен експонат на напредналата технология на IBM от 1994 г.

За съжаление машината никога няма да види музей, защото…

Наши дни

Това, което не се забелязва на снимката е, че едната кула е напълно изтърбушена, а другата се използва за стелаж. Навсякъде из помещението има разхвърлени части от някогащните процесорни възли, примесени с дебел слой прах от строителни отпадъци. От достоверен източник, участвал активно в разграбването, се разбра, че машината е потребена “по предназначение” (да се чете – всеки си взел каквото му потрябвало). Контролните работни станции от клас RS/6000 също не са оцелели (едната беше съоръжена със 128 MB RAM /от 1994 г.!/)…

Гледката е просто покъртителна. Но много по-покъртително е отношението на тези, които са се отнесли към университетското имущество като към трактор в изоставено ТКЗС. Гореупоменатият източник – дългокос и очилат момък, далечно подобие на администратор (или /не/вещо техническо лице), разказваше с някакъв особен патос за превръщането на процесорните радиатори в охлаждане за… аудио усилватели. А твърдите дискове били “рециклирани” и с тях били снабдени някакви PC-та… WTF?!
Разбира се, някой (да не споменавам имена) е позволил всичко това.

Дори сарказмът ми отказа да коментира в случая…

Yesterday,
All those backups seemed a waste of pay.
Now my database has gone away.
Oh, I believe in yesterday.

icaci.info умря. В най-буквалния смисъл на думата. Гушна букета. Хвърли топа. Ритна камбанката. Запълни трапа… Бозата данни и архивът ги няма, след услужливата намеса на електроснабдителното дружество.

Добрата новина е, че и пощенският сървър на ФзФ го е отнесъл и сега го преинсталират. Винаги го преинстлират след някое по-главно събитие, довело до загуба на данни. Този път поне са нацелили правилната Linux дистрибуция – Debian.

Другата добра новина е, че клъстерът се беше самоизключил успешно и нямаше никакви сериозни проблеми при пускането му.

Усещах аз, че провидението ми готви подобен сюрприз, но това си беше направо удар под пояса. Философски погледнато, смъртта е едно ново начало. Така че, не скърбете двама-трима мои читатели. Сайтът ще възкръсне от пепелта, но без сълзливия и безсмислен дневник на първа страница, за да доведе на български език информация като: клъстерни технологии, паралелно програмиране, методи на изчислителната физика, мрежови технологии и т.н… ъм… някой ден :)

П.П. Валери, знам че на feeds има архив, но, честно казано, не проявявам интерес към възстановяването на голяма част от старите неща.