Публикации относно blog (стари публикации, страница 13)

Случайни мисли на един случаен човек.

An Apple a day

Днес е един такъв, ябълков ден. Всъщност в САЩ е такъв, а по нашите географски дължини е повече ябълкова вечер. iTunes взе, че стана версия 9, а iPhone OS вдигна “левъла” на 3.1, даже на 3.1.1 във версията за iPod Touch.

Първото от двете се е сдобило с нов “подобрен” (според Apple) интерфейс, предимно представен от променената цветова схема, която от една страна ме дразни (твърде светла е), но и ме радва (старият сив фон трептеше зверски на 6-битовия TN панел). Иконите на списъците с песни са претърпели дегресивно развитие — вместо старите центрирани нотки и зъбни колела, сега глифите са забити в долната лява част и иконите изглеждат като отрязани от нещо по-голямо. Геният се е сдобил със собствена категория, появило се е някакво споделяне между домашните компютри на купената музика през iTunes Store. Появила се е възможност за синхронизиране на музиката по изпълнители и жанрове, а на снимките — по събития и лица. Благодарение на промяната в цвета на реда с контролите, iTunes отново не прилича на никое друго приложение за OS X, дори под Snow Leopard. И е само 32-битов. FAIL!

iPhone OS 3.1.1 ни донесе (о, радост! о, безбрежна радост!) фонетична българска клавиатура. Вече мога да пиша “ъ”:

../images/89.thumbnail.png

Фонетична клавиатура в iPhone OS

Safari е станал по-умен (и по-тежък) и може да проверява за измамни сайтове. Опцията за блокиране на изображенията в пощата още я има и дори продължава да работи, но така и не става ясно как се показват блокираните изображения.

Комбинацията от двете обновления обаче ще накара да пометнат всички фенове на Apple с развинтено въображение. Пожелахте да можете да си нареждате иконите на приложенията по емнадесетте десктопа на iPhone/iPod Touch-а… те ви го:

../images/88.thumbnail.png

Управление на програмите в iTunes 9.0

Маарата/Деветашка пещера/Орешака/Беклемето

Опознай родината си, за да я обикнеш. Под този надслов ни приканваха (или по-скоро принуждаваха) на чавдаро-пионерските екскурзии в основното училище. Под този надслов продължихме да обикаляме по семейно и с приятели в зората на демокрацията, когато можехме да си го позволим. Под този надслов и досега тръгвам с готовност към всяко непознато кътче на България.

Местността Маарата е като парче от Рая, забито в северния край на Деветашкото плато, южно от село Крушуна, Ловешко. На едно място са събрани система от пещери, от които извира река Маарата, преминаваща през множество карстови каскади, включително един 15 метров водопад и завършваща с терасовидни образувания, водата в които има невъобразимо син цвят поради високата концентрация на разтворени карбонати. През насечената местност се вие тясна на моменти пътека, като основните места за отдих са на върха до входовете на пещерата.

Дветашката пещера е внушително природно образувание до село Деветаки, Ловешко. С огромния си овален вход и множеството таванни отвори, през които се процежда дневна светлина, пещерата прилича повече на система от скални мостове. Растителността и пресичащото я поточе затвърждават тази представа. Достатъчно е обаче човек да навлезе по-навътре в една от двете галерии, за да се убеди, че тази представа е напълно погрешна. В пещерата се намира защитена популация от прилепи, а специфичните й размери я правят обитаема — факт, който не е убягнал на поколения хора. Във върешносттта са разположени редица конструкции, вариращи от древни светилища до поддържащи инженерни съоражения от времето, когато пещерата е била използвана за съхраняване на част от военновременения резерв.

Беклемето е най-високата точка на предхода Троян—Кърнаре. Там се намира един от множеството мегалитни паметници, построени по върховете на Стара Планина. Историята на внушителната арка, разбира се, не е описана на самото място, а основата й е изографисана от вандали.

Малкото ни пътешествие започна в ранното утро на миналата неделя, като премина от центъра на Казанлък през последователно съ-/забиране на пътешественици от Мъглиж и Шипка, кратък престой в Габрово за презареждане с кафе на горивните клетки (там някъде GPS-ът ни навря в една затворена улица и доверието в него някак спадна) и спокоен преход до село Крушуна. След като туристите се находиха, лудите се налудуваха, а снимачите се наснимаха, веселата групичка от 20 човека се пресели в Деветашката пещера, където повторно изнесе маймунското си шоу. Следобедът беше обилно полят и заситен в Богомиловата къща в Орешака. Казанлъшката част от групичката (15 човека) се качихме на Беклемето по пътя за Кърнаре, където някои се застояха къде повече, къде по-малко, след което се прибрахме благополучно по тъмни доби.

Дали поради досегът с природата, дали поради веселата компания, дали поради пауър метълът, който се лееше в колата през повечето време, но пътешествието ми подейства силно зареждащо, като действието му продължи дори след обратния сблъсък със сивото ежедневие в София.

Благодаря ти, Веско!

Тест на батерии на стар MacBook

Веднъж на месец е добре литиевите батерии на мобилните устройства, в това число и лаптопите, да се разреждат напълно и зареждат след това. Процесът обикновено се нарича калибриране и помага на зарядната електроника да се адаптира към променящия се с времето капацитет на батерията.

От няколко месеца не бях прилагал въпросната процедура на близо 18-месечния ми бял  MacBook [late 2007], въпреки ежемесечните напомняния от страна на iCal. И понеже много хора ме питат, колко време машината работи на батерии, при което обикновено цитирам наизуст времена от порядъка на “3 до 5 часа”, то използвах момента и оставих заредената до дупка батерия да се разреди при следното нетипично за мобилна работа натоварване:

  • екран: максимална яркост и забранен режим на гасене
  • твърд диск: забранен режим на гасене
  • WiFi: включен и асоцииран към домашната 802.11g мрежа; активен мрежов трафик
  • Bluetooth: включен в откриваем режим
  • аудио: поддържа се включено със свирещ iTunes
  • CPU: C2D T7500 (2.2 GHz, 4 MB L2), 5-10% натоварване от iTunes и VNC сървъра Screen Sharing
  • RAM: 2x2 GB DDR2-667 MHz в двуканален режим

През цялото време към машината беше свързан отдалечен VNC клиент (вграденият в OS X такъв), през който се виждаше заемащият почти целия екран прозорц на iTunes в DJ режим и Cover Flow изглед с всичките му интерфейсни анимации.

Равносметката е, че батерията удържа 3 ч 32 мин преди операционната система да предприеме насилствено съхраняване на системната памет и приспиване на компютъра. 52 мин по-късно светодиодът за спящ режим продължава да мига, т.е. резервният капацитет на батерията все още не е изчерпан [1].

Разбира се, едно такова натоварване в никакъв случай не може да се нарече типично при работа на батерийно захранване. Обикновено Bluetooth адаптерът стои изключен, освен ако не се налага да свалям снимки от телефона или ръцете ми са твърде потни за работа с тъчпада и трябва да използвам Bluetooth мишката. Екранът е достатъчно ярък, та да се вижда прилично и при намалена наполовина осветеност. Твърдият диск по подразбиране бива изключван, когато няма обръщения към него. С изключен WiFi и постоянно работещ твърд диск (писане на LaTeX, компилиране, преглеждане посредством скролиране нагоре-надолу на резултатния PDF, ново писане, компилиране и т.н.) съм успявал да запълня дори повече от 5 скучни часа на летище Heathrow.

Не е зле като за машина, произведена преди близо 2 години.

[1] Батерията е сравнително запазена (под 100 цикъла).

Избор

Всичко се връща — гласуваш, а дни след това те гласуват. 11 на 1 на 0. Равносметката в три прости числа на последните 5 години от живота ми. Иначе казано:

… Въз основа на резултатите от гласуването, Специализираният Научен Съвет по Радиофизика, физична и квантова електроника препоръчва на ВАК да присъди на дисертанта Христо Илиев образователната и научна степен “доктор”…

Утре започвам да прехвърлям топката в ръцете на ВАК.

Ураааа!