Публикации относно blog (стари публикации, страница 16)

Случайни мисли на един случаен човек.

Магнитните топчета

Днес ManiaX си празнува рождения ден. Покрай всички неща му подариха и комплект магнитни топчета (216 на брой) и кубче на Рубик от 4-ти порядък. Беше като на ИББ, но по-шумно, а стана и задушно (кога дискриминацията ще победи и всички заведения ще станат за непушачи?). Имаше много хора, може и да е имало познати сред тях… Топчетата обаче бяха МНОГО ЯКИ! Някой да иска да ми подари такива? :)

PocketBook 301+ с/у Kindle 3

По стечение на обстоятелствата ми попадна един Kindle 3 WiFi. Както е известно, това е едно от двете 6” устройства с екран по технологията Pearl (другото е Sony PRS650). Имах два електронни четеца, статив, DSLR фотоапарат. Остана ми само да запретна ръкави и да започна да ги снимам. Резултатите - след прекъсването.

(ако не ти се чете всичкото, цъкай tl;dr)

Следват снимките от сравнението на PocketBook 301+ и Kindle 3. Щракането върху някои от тях ще ви позволи да се насладите на малко Fancybox магия (ново по тукашните места).

Спецификация на устройствата

PocketBook 301+:

  • 6” екран Vizplex, 800x600, 166 ppi, 4 нива на сивото за текст, 16 нива на сивото за картинки, контраст 6:1 (на места го дават с 16 нива на сивото и за текст, но производителят, доста неконсистентно при това, твърди ту 4/16, ту 16/16 - иди разбери)
  • CPU Samsung S3C2440AL-40 (400 MHz, ARM-9 ядро)
  • 1000 mAh Li-Pol батерия
  • тегло 174 гр.

Kindle 3:

  • 6” екран Pearl, 800x600, 167 ppi, 16 нива на сивото за текст и картинки, контраст 10:1
  • CPU Freescale i.MX353 (532 MHz, ARM-11 ядро)
  • 1530 mAh Li-Pol батерия
  • тегло 241 гр.

Снимките

На първо място, двете устройства едно до друго в общ план за сравнение. Вляво е PocketBook 301+, а вдясно - Kindle 3.

../images/119.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ и Kindle 3 под обикновена крушка с нажежаема жичка

../images/120.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ и Kindle 3 под светлината на светкавица

(епиграфът на иврит е картинка, така че не гарантирам, че и двете разбират текстове на нея азбука)

На мен и двата ми зеленеят без светкавица, но може да е нещо от баланса на бялото в очите ми. На снимката със светкавица екраните изглеждат като под луминисцентно осветление.

Както се вижда, и двата четеца имат приблизително еднакви размери, като екранът на Kindle 3 е малко по-високо разположен. PocketBook 301+ няма бутони за разлистване на страниците отстрани, поради което най-удобната за използване поза е в хоризонтално положение с джойстик в горния десен ъгъл (понеже съм десняк). На тези снимки шрифтът на PB301 има кегел 20 pt, но на всички следващи съм го увеличил до 21 pt, уж за да прилича повече на този на Kindle, но сега, когато гледам снимките повторно, май съм сбъркал в преценката…

Снимка отблизо. Отново PocketBook е вляво, а Kindle - вдясно.

../images/121.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ и Kindle 3 отблизо под обикновена крушка

../images/122.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ и Kindle 3 отблизо със светкавица

Шрифтът на PocketBook е свободният Gentium Plus, кегел 21 pt. Избран е механизъм за растеризиране на шрифтовете Embolden. На Kindle шрифтът е третият по големина, Typeface - regular. При това положение шрифтът на Kindle е видимо по-плътен. Имам и шрифт Droid Serif на PB, но малко ме примързя да го сложа - ще го направя през почивните дни. Черното на Kindle е определено по-черно - не може да се отрече, че технологията в Pearl е поне една идея по-добра тази във Vizplex.

Индивидуални “макро” снимки. Или поне най-макрото, което можах да постигна с наличното оборудване.

PocketBook 301+

../images/123.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ отблизо под обикновена крушка

../images/124.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ отблизо със светкавица

Kindle 3

../images/125.thumbnail.jpg

Kindle 3 отблизо под обикновена крушка

../images/126.thumbnail.jpg

Kindle 3 отблизо със светкавица

Това, което не е очевидно от снимките, е, че PocketBook е целият “облечен” в нещо като гумирана пластмаса, което му пречи да се хлъзга върху гладки повърхности и което на места се е “степало” и лъщи. Снимките отблизо съм ги правил с изправени върху една кутия устройства и беше голям зор с Kindle, понеже се хлъзгаше от долната страна и можеше всеки момент да се свлече на пода.

Kindle е несравнимо по-пъргав в отварянето и разлистването на книгите. FBReader на PocketBook работи със страници, не с положения, и при всяко отваряне на книга започва да ги изброява, което му отнема известно време, през което време обаче страниците могат да се прелистват. Промяната на кегела на шрифта или ориентацията на текста причиняват ново преброяване на страниците.

Междувременно, в Интернет се били намирали пакети с шрифтовете на Kindle (благодарение на suren от форума на HardwareBG), така че сравненията на дневна светлина продължават с уеднаквени шрифтове.

Дифузно дневно осветление

../images/127.thumbnail.jpg

PocketBook 301+, шрифт Caecilia Cyr LT, кегел 21 pt

../images/128.thumbnail.jpg

Kindle 3, шрифт Caecilia Cyr LT, трети размер

Растеризатор

Шрифтът изглежда по различен начин на двете устройства. И тъй като двата екрана имат една и съща плътност на пикселите и една и съща разделителна способност, то разликата явно се корени в настройките за растеризация на TrueType шрифтове.

Успях да докарам горе-долу един и същи текст на почти една и съща позиция за по-лесно сравнение:

../images/129.thumbnail.jpg

Kindle 3, Regular

../images/130.thumbnail.jpg

PocketBook 301+, Embolded

../images/131.thumbnail.jpg

PocketBook 301+, Antialiased

100% изрезки на думата “light”:

../images/132.thumbnail.jpg

Kindle 3, Regular

../images/133.thumbnail.jpg

PocketBook 301+, Embolded

../images/134.thumbnail.jpg

PocketBook 301+, Antialiased

Растеризаторът на PocketBook видимо добавя повече сиви пиксели и излишно влошава контраста. Хубавото е, че платформеното SDK е достъпно и потребителите от MobileRead форумите са направили нови версии на FBReader180, компилирани с по-нова FreeType (2.4), с които обаче ще си поиграя някой друг път.

В резюме

Очевидно Pearl е доста по-добра технология от Vizplex по отношение на постигания контраст на електронното мастило. И двата екрана са еднакво матирани и лъщят еднакво на ярко осветление, но черното на Kindle 3 изглежда по-тъмно. Изборът на шрифт и механизмът на неговото растеризиране също са изключително важен фактор за четимостта. Очевидно е, че Amazon са се постарали много в този аспект, докато PocketBook са оставили на потребителите си свободата да настройват всеки отделен елемент. Наличието на SDK и възможността за подобряване или пълна подмяна на основни приложения в украинското устройство също е голям плюс.

Post factum

Разбира се, след като всички снимки отдавна бяха направени, а постановката - развалена, се оказва, че Caecilia LT всъщност има и кондензиран вариант, който изглежда малко по-така на PocketBook-а…

tl;dr

Ако не те влече да програмираш и да настройваш, то взимай Kindle 3 - хем по-евтин, хем по-контрастен и с по-хубав шрифт, пък и има по-яки картинки :) После сваляй calibre и конвертирай на воля.

Доктори, доктори…

Понеже не спират да ме питат едно и също, а и често след това забравят и ме питат отново, смятам, че трябва да внеса известно пояснение по отношение на научните степени и званията в България.

На най-ниското стъпало в развитието на един учен са образователните степени, които показват нивото, до което той се е изучил. Съгласно закона за висшето образовние, последното има две степени: бакалвър и магистър. Придобиването на всяка от тях става при спазване на определените държавни изисквания по отношение на изучаваните дисциплини и общия брой часове, обикновено след полагане на държавен изпит и/или защита на тезисен труд. Съответно приемът на студенти в бакалавърски или магистърски програми става с конкурсни изпити. Дипломите за бакалавър и магистър се издават от съответното учебно заведение, в което са придобити.

След като човек се е изучил достатъчно и е решил, че науката е неговото поприще, той може да започне да придобива научни степени, които отразяват личните приноси на лицето в развитието на съответната научна област. Съгласно действащите закони научните степени също са две: доктор и доктор на науките. Степента доктор е първата научна, но в същото време и образователна степен, тъй като в хода на придобиването ѝ се получава и допълнително специализиращо образование. В дипломата за докторска степен е записано, че на лицето се присъжда образователната и научна степен “доктор” по определена научна специалност от класификатора на научните специалности в страната (в моя случай това е 01.03.19 “Физика на атомите и молекулите”). В англоезичните страни степента се нарича Philosophiae Doctor или PhD. Придобиването на научна степен доктор позволява на човек да постави пред името си “д-р” (на български) и “Dr” (на английски) или след името си “PhD” (на английски). Научната специалност обикновено не се включва и се казва само “доктор”, а не “доктор по физика на атомите и молекулите”. Когато това е необходимо, се добавя шифъра на специалността, напр. “доктор по 01.03.19”, което се използва за бърза оценка на пригодността на дадено лице да участва в комисия или съвет. Съгласно стария закон (вж. речника в края) за научните степени и звания, степента доктор се придобиваше след защита на дисертационен труд пред специализиран научен съвет на ВАК (Висша Атестационна Комисия) — орган на Министерски съвет, пряко подчинен на министър-председателя на Р. България. Същата издаваше дипломите за доктор, доктор на науките, доцент, професор и старши научни сътрудници, т.е. дипломата от ВАК за доктор има общодържавен характер и не е обвързана с конкретното висше учебно заведение или институт на БАН, където е придобита (името на последното дори не фигурира в документа).

Научната степен доктор не бива да се бърка с професионалната (най-често медицинска) степен доктор. Втората се придобива след защита на професионален докторат при много по-различни условия от тези, необходими за защита на научен докторат. Преди години научната степен доктор се наричаше кандидат на науките и подобно объркване не възникваше. В тях времена аз щях да бъда “кандидат на физичните науки” или “к.фз.н.”.

Следващата и най-висока научна степен, а именно доктор на науките, се придобива за особени заслуги в развитието на конкретна научна специалност, многократно надхвърлящи по обем и качество работата за придобиване на степента доктор. Степента се изписва с включване на конкретната научна област (сбор от научни специалности), в която е придобита, например “доктор на физическите науки” и се съкращава като “д.фз.н.” (за да не се бърка с доктор на философските науки), възможно е и без точки. Самата степен награжда по-ниската доктор и втората не се изписва, т.е. няма “д.фз.н. д-р”, освен ако доктор в случая не обозначава професионален докторат (примерно медицински доктор, защитил и научна степен доктор на медицинските науки). В англоезичните страни съществува степен DSc, която обаче в Америка има съвсем различен смисъл, поради което някои доктори на науките предпочитат да използват “Dr. habil”, означаваща хабилитиран доктор. По стария закон степента се придобиваше след защита пред специализиран научен съвет на ВАК и получаване на държавна диплома от същата комисия.

Придобиването на дадена научна степен не показва положението на човек в научната йерархия. Последното става с т.нар. научни звания (по смисъла на стария закон):

  • в университетите: асистент, доцент, професор
  • в БАН: научен сътрудник, ст.н.с. II степен, ст.н.с. I степен

Званията асистент и научен сътрудник се даваха на лица с висше образование, като новият закон въведе допълнителното изискване за научна степен доктор за главните асистенти. Званията доцент и професор се дават на преподаващи лица с научна степен (или на високи специалисти с висше образование), като ако последната е само доктор се предоставя и хабилитационен труд. Примерен хабилитационен труд е написването на учебник или методично ръководство по дадена дисциплина. Важно изискване е лицето да покрива определена преподавателска натовареност, като при липса на възможност да се осигури такава позиция не се разкрива. Званията (без асистент и научен сътрудник) се даваха от ВАК и се получаваше държавна диплома, фиксираща званието и позволяваща на лицето да бъде доцент/професор едновременно в няколко университета.

Званията (или академичните длъжности) се изписват отделно от научните степени. Така човек може да е доцент и доктор или доцент и доктор на науките, като в първия случай това се изписва като “доц. д-р”, а във втория случай - като “доц. д.фз.н.”. Към тях могат да се добавят и академичните звания (давани в БАН) академик или член-кореспондент, както и професионалното инженер, при което да се образуват неща като “акад. проф. д.т.н. инж. Иван Иванов”.

Промени в новия закон

Законът за развитието на академичния състав в Р. България (ЗРАСРБ) замени стария Закон за научните степни и научните звания (ЗНСНЗ) през 2010 г. С него беше прекратено съществуването на ВАК, а задълженията ѝ по присъждане на научни степени и научни звания бяха прехвърлени на университетите и БАН. При това положение новите дипломи се издават от съответните научни учреждения след защита пред комисия, съставена от членове на учреждението и външни такива, което доближава България до англо-американския модел, при който дипломата за PhD от реномиран университет тежи много повече от аналогична диплома от слабоизвестен университет. По силата на стария закон всички кандидати, независмо от университета или института на БАН, където са се подготвяли, защитаваха пред едни и същи специализирани съвети на ВАК и при еднакви условия, при което, съвсем теоретично, кандидат от университета в Долно Нагорнище можеше да не успее да покрие изискванията и да не защити.

ЗРАСРБ също така замени термина “научно звание” с академична длъжност и премахна званията (старши) научни сътрудници, приравнявайки ги на университетските съгласно схемата:

  • научен сътрудник → асистент
  • ст.н.с. II степен → доцент
  • ст.н.с. I степен → професор

Главен асистент също влезе в списъка с академични длъжности. Последните се заемат по трудови отношения, т.е. след напускане на професорско място в един университет, може да се наложи на лицето да мине през конкурс за стане професор в друг университет.

И какво от това?

В крайна сметка, притежаването на научна степен доктор не означава автоматично обвързаност с академичната йерархия. Както и на запад, степента доктор не гарантира, че лицето ще продължи да гради кариера във висше учебно заведение или друга държавна изследователска институция. Също така не задължително всички работещи в университетите или БАН притежатели на научни степени заемат позиция, свързана с преподавателска дейност (т.е. имат академична длъжност). Също така част от преподавателите могат изобщо да нямат научна степен или академична длъжност. Има чисто изследователски позиции, например моята “физик”, която не е свързана с преподавателска дейност, макар да извършвам такава поне един семестър на година в курса по паралелно програмиране, титуляр на който е мой колега.

Така че:

  • не съм длъжен да преподавам;
  • преподавам, защото мога и имам какво да кажа;
  • правилното формално обръщение към мен е “д-р Илиев”;
  • не държа на включването на степента в неформална среда, поне докато не стана професор;
  • не мога да лекувам болести, в това число язва, артрит, грип, синузит, главоболие, болки в кръста и ставите, венерически болести.

Речник на някои изрази и термини

стария закон — Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), действал до средата на 2010 г., отменен от новия закон (ДВ бр.38 от 2010 г.)
новия закон — Закон за развитието на академичния състав в Р. България (ЗРАСРБ), голяма част от точките в който бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд на Р. България с РКС №11 от 2010 г. и изменени впоследствие (ДВ бр.101 от 2010 г.).
хабилитация — придобиване на най-висока научна квалификация

Отказ от отговорност

Възможно е да не съм представил правилно някои от законовите аспекти - не съм адвоткат все пак, а част от другите да съм пречупил през собствената си призма. Докато четете това, аз стоя с кръстосани пръсти :)

tl;dr

Доктори, доктори… Абе, всички са маскари…

Един месец с PocketBook

Ето че измина малко повече от месец, откак в колекцията ми от (не-)нужни електронни джаджи се нареди и PocketBook 301+. Идеята е по-долу да опиша опита от едномесечното му използване, но неминуемо ще се получи някакъв хибрид между описание и ревю.

Програмно осигуряване

Програмното осигуряване на самия PocketBook 301+ е почти безупречно, като изключим някои забележки. Съпътстващо компютърно програмно обезпечение на практика не е необходимо, тъй като взаимодействието с устройството става през USB Mass Storage интерфейс (за достъп до вътрешната памет) или посредством четец за SD карти и се свежда до просто копиране на файлове. Поддържат се толкова много файлови формати, че необходимост от конвертиращи програми няма. Разбира се, хората с големи библиотеки от електронно съдържание биха могли да се възползват от някаква каталогизираща програма, като например calibre. Моят опит с calibre под OS X обаче беше направо плачевен, в контраст на доброто старо ръчно копиране, което работи безотказно.

Съществува и една програма, PocketNews, достъпна от страниците на производителя, която може да преобразува RSS потоци във FB2 книга за четене върху PocketBook (да не се забравя, че PB301 няма мрежова свързаност). Освен че е грозна (на външен вид), програмата е само за Windows, поради което не намери абсолютно никакво приложение в живота ми.

На два пъти имах щастието да мина и през процедурата по обновяване на фърмуера - първо от 14.2 до 15.2, след което отново до 15.2, но от друга дата (минус за производителя е липсата на допълнителна диференциация във версиите на фърмуера; от друга страна поне слагат датата на пакетиране в името на архива за разлика от Pentax…). Проблеми, за щастие, не се появиха. Любопитна особеност е, че обновяването се прави от файл, записан на SD картата или във вътрешната памет на устройството, но не започва, ако то не е свързано с външен източник на захранване, дори батерията да е заредена напълно. Самото обновяване отнема не повече от минута-две. Ефектът като цяло беше, че се появиха потребителски профили за настройките (които не ми трябват, тъй като, поне за момента, само аз използвам е-четеца) и варианти на режима на опресняване на екрана (по-подробно - в следвата секция).

Екран с електронно мастило

Освен че са бавни, основен недостатък на екраните с електронно мастило е, че при частично обновяване на екрана, част от предишното изображение може да остане видима под формата на блед “призрак”, било то като тъмни области по белите места или като светли области по тъмните места на новата страница. По тази причина смяната на страниците се предхожда от цялостно почерняне и последващо избелване на екрана (процес, който нататък ще наричам за по-кратко само избелване). Екранът на PocketBook 301+ се обновява с доста малко тъмни призрачни остатъци, поради което в новите версии на фърмуера има опция избелването да се прави само през определен брой страници - 3, 5, 10 или изобщо да не се прави. При добро осветление няма проблем да се избелва и през 10 страници - така хем страниците се “прелистват” по-бързо, хем екранът консумира по-малко електрическа енергия. Контрастът на буквите обаче постепенно се влошава до следващото избелване, поради появата на светли точки в тях, дори при избор на получер шрифт. Поради това оставих включена опцията да се избелва преди всяка нова страница.

Тук е моментът да вметна, че въпреки приличните шрифтове, с които идва PocketBook, съществува възможност за добавяне на допълнителни такива. По съвет на няколко потребители от форума MobileRead, добавих шрифтовете Droid от комплекта свободни шрифтове в Android (достъпни в хранилището на Android тук). Мога да кажа, че Droid Serif изглежда много по-приятно от подразбиращия се безсерифен шрифт на PocketBook.

Освен вида на шрифта, може да се избира и начинът за неговото растеризиране. Опциите са: както е, с изглаждане и получер. Втората опция работи добре за безсерифни шрифтове, но аз предпочитам да чета получер серифен шрифт, което придава усещане за книга, печатана с особено внимание, отделено на типографията - нещо, което почти не се наблюдава в масово печатаните в момента български книги. Може да се променя и отстъпа на текста от краищата на екрана, а също така и междуредовото разстояние.

Осветлението е всичко

Тъй като екраните с електронно мастило работят на принципа на отражението, то външното осветление е съществен елемент за качеството на показваното изображение. На дневна светлина e-Ink екранът на PocketBook изглежда светло сив, прилично на стар вестник. Такъв остава и на луминисцентно осветление. На светлината от крушка с нажежаема жичка обаче, особено при слаб интензитет, се появява слаб зеленикав оттенък, като четимостта на текста намалява малко. Подозирам, че последното е свързано по-скоро с особеностите на моето зрение, тъй като се проявява и при четене на книги, отпечатани върху некачествена хартия (вас гледам, Б**Д). Четенето вечер е възможно на дифузната светлина на насочена към стената нощна лампа с нажежаема жичка, но все повече се замислям за бяла светодиодна лампичка за четене (от типа на онези с щипка за закрепване върху твърди корици).

Въпреки, че покритието на екрана е матово, много ярките светлинни източници все пак дават някакви отражения. Това съвсем не пречи да се чете на пряка светлина, като просто устройството се наклони леко на една страна, колкото да изчезне образът на източника на светлина, бил той слънцето или някоя ярка крушка.

Файлови формати

PocketBook е кралят на неспецифичните формати за електронно съдържание. Ще започна с ePub. Въпреки, че ePub е нещо като есперантото сред форматите за електронни книги, това не е оптималният формат за PocketBook. Устройството разполага с две приложения, които визуализират ePub - fbreader и AdobeViewer (реализация под лиценз на Adobe Digital Editions). fbreader не се справя добре с CSS стиловете в ePub книгите, докато AdobeViewer, макар и да може да изобразява защитени с DRM книги, не може да показва кирилица и диакретични знаци.

И доколкото ePub файловете все пак стават за четене, то истинският формат за PocketBook е любимият във всички рускоговорящи страни (пък и у нас) FB2, както и архивираният вариант FB2.ZIP. Удобното за този формат е, че се поддържа автоматично сричкопренасяне, дори за български текстове, което прави запълването на редовете много по-приятно.

Има обаче един дразнещ елемент в реализацията на бележките под линия във FB2. В ePub бележките са подредени една след друга в края на всяка глава, а вътре в текста има номерирани препратки [1]. Когато на една страница има множество [2] бележки [3], то обикновено е достатъчно да се проследи само първата от тях, след което да се прочете и текста на останалите, без да е необходимо връщане и ново проследяване на следващата препратка. Не така обаче стои въпросът при FB2, където бележките са обособени в структурата на самия файл, при което се показва само текстът на избраната бележка. Достигането до бележката и връщането обратно е тежък процес: първо се натиска “Надолу”, с което се активира режимът за проследяване на препратки и автоматично се маркира първата от тях; ако е необходимо, с последователно натискане на “Надолу” се избира желаната препратка; с “ОК” се проследява препратката до текста на бележката; с натискане на “Надолу” отново се преминава в режим на проследяване на препратки, което автоматично избира новопоявилата се стрелка за връщане назад; натиска се “ОК”. Прочитането на страница с 5 бележки означава допълнително 15 натискания на “Надолу” и 10 натискания на “ОК”. Тежко и горко на четящите Умберто Еко :)

Поддръжа се и DjVu, което е направо безценно поради изобилието на сканирана научна литература, която в наши дни се намира много трудно като хартиени издания. Например 10-те тома на курса по теоретична физика на Ландау и Лифшиц изглеждат на PocketBook досущ като печатните оригинали. Форматът поддържа текстов слой, даващ възможности за търсене, както и вътрешни препратки, но все още не съм имал възможността да изпробвам тази функционалност поради липса на файлове с подобна организация на съдържанието.

PDF файловете се четат без проблеми, като при тях най-съществена е възможността да се игнорира положението и големината на текстовите елементи и текстът да запълни цялата страница - т.нар. Reflow режим. Не е подходящ за богати на графични елементи документи (напр. ръководството на потребителя на Pentax K-x), но върши работа за статии и книги с много тесни колони текст и широки полета.

Издръжливост на батерията

Времето за автономна работа е това, което силно отличава четците с електронно мастило от останалите видове устройства с матрични екрани, били те LCD (с LED или CFL подсветка), LED или OLED. След първоначалното 12-часово зареждане на батерията (с твърде спорен кондициониращ ефект), допълнителни зареждания от по 2-3 минути съм правил само по време на обновяване на фърмуера. След като изчетох над 1500 страници и си играх многократно с менютата за настройка, индикаторът на заряда на батерията е по средата. Екстраполацията на пръсти показва, че ако само се чете, то капацитетът стига за поне 4000 страници (а производителят обещава 8000). За справка: “Името на розата” е 856 страници при най-удобния за мен размер на буквите.

Удобство при използване

Удобството е силно субективно усещано качество. Мога да кажа, че PocketBook 301+ е достатъчно удобен, поне за мен. Има трески за дялане - все пак, това е един от първите модели на производителя му. Може да се ползва както със, така и без предпазен калъф. Корпусът е пластмасов, със солидна изработка и нещо като гумирано покритие. Изглежда удобно, че не се хлъзга, но на мен ми е някак странно на пипане - като топче от мишка е (помните ли времената, когато мишките не бяха оптични?). Затова не вадя четеца от предпазния калъф, което, освен всичко друго, придава и усещането, че държа тефтер с кожена подвързия. В различните окомплектовки има различни типове калъфи, като моят е с нещо като кожен джоб с изрязано лице. Малко грозно е ушит, но пък е функционален и с магнитно затваряне. Предната корица може да се прилепи за задната (с вградените магнитчета) и се получава достатъчно твърда основа с удобна за хващане ширина.

Навигацията се осъществява с джойстик, подобен на Navi клавиша в повечето модели Nokia. Функцията на всеки един от контактите на джойстика, както и на бутоните отстрани на корпуса, може да се променя в настройките на устройството, което позволява на всеки да го направи максимално удобно за себе си. Наличието на потребителски профили във версия 15.x на фърумера пък позволява избягване на ситуации от вида “Ама защо си ми разбърникал настройките!!”. Джойстикът за навигация отнася доста щракания, особено ако в текста има множество препратки, както вече споменах. Конструкцията му изглежда достатъчно стабилна и за момента не очаквам да се счупи в скоро време.

Заключение

В заключение мога да кажа, че въпреки че PocketBook 301+ няма дизайна на четците на Sony, нито безжичните мрежови възможности на Kindle и Nook, то той лека полека се превръща в неизбежен инструмент от ежедневието ми.

Както е типично за повечето ми покупки на изчислителна техника до момента, цената на PB301 падна значително, дни след като го взех. Все пак не съжалявам за вложените средства и смятам, че това е един от най-добрите подаръци, които съм си правил в чест на годишнина от появата ми този свят.

[1] Нещо такова.
[2] И такова.
[3] Ето ни в края.