Публикации относно blog (стари публикации, страница 8)

Случайни мисли на един случаен човек.

X11 forwarding with “X11UseLocalhost no”

Just a quick tip. If you’ve ever tried to run sshd with the option X11UseLocalhost set to no (e.g. in a cluster environment where interactive jobs running not on the login node should be able to display something), you might have observed that X11 forwarding suddenly stops working. And although the DISPLAY variable is set accordingly and xauth list shows that authentication tokens are present, X clients still can’t connect:

hristo@cn001:~$ echo $DISPLAY
cn001:10.0
hristo@cn001:~$ xauth list
cn001.local:10 MIT-MAGIC-COOKIE-1 0123...
hristo@cn001:~$ xterm
xterm Xt error: Can't open display: cn001:10.0

And it’s even worse:

hristo@cn001:~$ telnet cn001 6010
Trying 10.1.1.1...
telnet: Unable to connect to remote host: Connection refused

The root of the problem stems from the fact that sshd usually binds only to the first address family it finds in the system and if your system has IPv6 enabled (e.g. the default on Ubuntu Server 7.10) it ends up binding only a tcp6 socket (and the X11 client library tries to establish a regular TCP connection):

hristo@cn001:~$ netstat -an | grep 6010
tcp6 0 0 :::6010 :::* LISTEN

In order to fix this you can either disable IPv6 in the kernel or simply add the following option to /etc/ssh/sshd_config:

AddressFamily inet

After you restart the SSH server it will no longer use IPv6 and will start binding its X11 proxy listeners to the usual IPv4 INADDR_ANY of 0.0.0.0.

В Националната галерия на Шотландия

Националната галерия на Шотландия е нещо, което е препоръчително да се види от всеки посетител на Единбург. Разположена в самото сърце на града, галерията се помещава в две съседни сгради, свързани с подземен коридор (така че няма особено значение, в коя от двете започвате посещението си). Входът по принцип е безплатен, освен в случаите на специални изложби, за които се продават съответните билетчета. Картините са много, придружени от прилично дълги описания, което прави почти невъзможно пълноценното й обхождане в рамките на един ден. По-добре човек да отдели два. И един от тях задължително да е четвъртък.

По принцип имам усет за красивото, но не разбирам толкова много от изкуство. Не помня и имена на художници и картини, с някои редки изключения. Когато бях малък, още в детската градина и първите години в училище, имах влечение към изкуството — рисувах и свирех на акордеон. [тук си пускам Band in the Rain на Жан-Мишел Жар] Последното въобще е доста трудно и далеч не се ограничава само с дрънканиците на мургавите ни събратя по сватби и панаири. Учих се в школата по изкуствата в родния град, като дори съм свирил самостоятелно пред публика (която не си излезе от залата по средата на изпълнението ми). Учителят ми казваше, че имам огромен потенциал и скрити заложби, защото съм напредвал учудващо бързо за крайно мързелив и с липса на желание за тренировки в домашни условия индивид. По него време някъде у нас обаче се появи един Правец-8М и с изкуството беше до там. [мелодията ми напомня за Париж. искам да отида там някой ден, но с френския съм много на Вие…] Но, така или иначе, аз исках да свиря на пиано, а такова нямахме. Има(х)ме акордеон, с който доста успешно симулирах пиано, поставен в хоризонтално положение и разтяган и свиван с двете ходила вместо с ръка, но беше доста уморително. Както и да е. От рисуването пък успяха да ме откажат учителите ми, които от първия до последния клас бяха все някакви недоразбрани и недооценени интелигенти, особено този от началното училище, с който имам една, колкото смешна, толкова и тъжна история, но… Да не се отплесвам, ставаше дума за галерията. [че няма да ходя в Париж - няма, но поне ще си пусна френски филм с английски субтитри преди лягане]

Четвъртък е един добър ден за посещения, защото галерията работи с два часа по-дълго, чак до 19:00. За малко повече от два часа и половина успяхме да разгледаме горното ниво и 11/12 от основното в едната сграда. В останалата 1/12 две момичета направиха импровизиран духов концерт, точно когато наближихме залата. За първи път виждам да свирят на живо в картинна галерия, при това в зала с лоша акустика. Но иначе свиреха добре и все познати неща (имена и композитори, разбира се, не помня). Съквартирантът се оказа меценат, при това химик-меценат. През цялото време ми обясняваше, кой художник от кого бил повлиян, а аз само клатех положително глава и се усмихвах, за да не издавам пълното ми невежество в случая. Както ни учи Линкълн/Твен/Конфуций (и на когото още припишат фразата):

Better to remain silent and be thought a fool than to speak out and remove all doubt.

(златно правило, което нарушавах неколкократно напоследък, но поуката най-накрая е взета под внимание и това едва ли ще се повтори) Заслужава си да се отбележи присъствието на две картини на Тициан, отдадени под наем на музея от дюка на Съдърланд - Diana and Callisto и Diana and Actaeon. Ако успее да събере на два пъти до 2011 г. 100 млн паунда (по 50 млн на картина), галерията ще може да откупи и двете картини, в противен случай те ще бъдат продадени на търг. Задачата не е лека и тукашната национална галерия се опитва да си сътрудничи с националната галерия в Лондон. Имат и фонд за волни дарения. Дано успеят - Diana and Callisto стои много добре сред останалите картини там (а другата така и не я видях).

През почивните дни или другия четвъртък вероятно ще продължим. На излизане съквартирантът ме попита, какво било за мен чувството да стоя пред картина за 50 млн. Само се усмихнах :) А Единбург продължава да е изумително красив по тъмно…

[защо всички тук ходят като слонове и не придържат вратите, та цялата къща-апартамент се тресе?]

П.П. Снимането в галерията с любителски апарати и без светкавица по принцип е разрешено, но да правя снимки с телефон, пък бил той и K810i, би било проява на варварство, поради което запазвам преживяното единствено вътре в себе си.

Приказка за един картоф

Това е истинската приказка за един картоф, от онези истински истинските, с не винаги приятен за главния герой край. Приказка за един обикновен картоф на необикновената мисия да повтори с голяма степен на достоверност вида и вкуса на друг негов събрат, изяден при обстоятелства с изключително значение за сантименталния характер на автора.

Картофът, сравнително голям по размер, въпреки привидната му чистота, първо бил измит и добре подсушен, след което внимателно пробит с вилица (зверското дупчене в случая не било опция — храната трябва да се уважава, дори когато крайният продукт от консумацията й е нещо, откритото споменаване на което се смята за липса на култура), за да можело парата да излиза през отворите по време на печенето. За да получи хубава коричка, картофът бил отрит с няколко капки олио, а след това и с малко готварска сол (солта попива повърхностната влага по време на печенето и прави резултатната коричка дебела и хрупкава). След това бил поставен на топло в средата на предварително загрята фурна и държан там час и половина при температура около 190 градуса Целзий.

След като бил изваден от фурната, картофът бил разрязан по вертикала на четири части, като рязането не било до дъно, а частите били леко разгърнати навън под формата на цвете. Поставили малко масло, изчакали го да попие в сочната вътрешност, след което я напълнили със смес от готови пилешки парченца и майонеза. Последните моменти под формата си на картоф, той прекарал върху подложка от смесена хрупкава салата. Бил изяден много БАВНО и с удоволствие (и с полагащото се уважение към храната), като за естеството на чувствата му преди, по време на и след готвенето и яденето му, науката (в лицето на автора) все още няма отговор.

../images/58.thumbnail.jpg

Jacket Potato

Авторски коментар: Подобна история споделят и много други картофи на Острова, където те са известни като Jacket potatoes. Освен споменатият пълнеж от пиле и майонеза, съществуват редица други такива (toppings според местната терминология), напр. боб с кетчуп, други зеленчуци, нещо с чедър и др. според вкусовите претенции на хапващите. Поднасят ги гарнирани с тяхната представа за зелена салата, често допълнена с резени краставица и домат, като последните могат да са леко запечени/запържени или просто затоплени и с няколко пръски горчица отгоре.