Публикации относно blog (стари публикации, страница 9)

Случайни мисли на един случаен човек.

Money, money, money…

Преди да дойде в Единбург, wes ме попита, какви по-специални неща трябва да си носи. Отговорих му, без да се замислям: Кесия за монети. От онези същите, по възможност от естествена кожа, които персонажите във филмите на средновековна тематика си подхвърлят, със и без повод. Благодарение на уникалната монетна система на UK, дори и за относително бедните хора тук може да се каже, че имат дебели портфейли. Монетите са наистина големи - човек би казал, че в действителност съдържат ценния метал, чиято парична равностойност представляват. И градацията на размерите е невероятна:

  • 2 лири - голяма биметална джанта (по-голяма и по-дебела от 1 лев/евро)
  • 1 лира - малка, жълта и дебела
  • 50 пенса - голяма, многоъгълна и тънка
  • 20 пенса - малка, многоъгълна и тънка
  • 10 пенса - голяма и тънка
  • 5 пенса - много малка и по-тънка
  • 2 пенса - голяма медна
  • 1 пени - малка медна (но по-голяма от 5-те пенса)

И понеже картините казват повече от хиляда думи всяка, а ме мързи да пиша, то представям в цялото им великолепие моите 8,99 GBP (толкова са, няма маркетингови трикове в случая), които по никакъв начин не се събират в отделението за монети на портфейла ми:

../images/DSC01994.thumbnail.jpg

iCaci’s treasure - 8,99 GBP

При сегашният курс това е около половината от сумата в небезизвестното сред казанлъшките IT среди съкровище на Милена (a.k.a. DF)

Забавата обаче не свършва с монетите, а едва започва. В Шотландия (и Северна Ирландия) се наблюдава и следният интересен момент: въпреки, че монетите в цялото Обединено кралство се секат в кралския монетен двор и са едни и същи навсякъде, то същото не може да се каже за банкнотите. Не просто шотландците имат възможността да се радват на собствени банкноти, практически безполезни извън рамките на Шотландия, въпреки еквивалентността им на кралските такива и надписите “XX pounds sterling”, но и привилегията да ги печатат имат няколко търговски (а не централни) банки, сред които Bank of Scotland, The Royal Bank of Scotland plc (онази, дето я купи Lloyd) и Clydesdale Bank. При това банкнотите, дори тези на Bank of England, не са законни платежни средства, а по-скоро полици, срещу които ковчежникът и директорът на съответната банка обещават да изплатят на приносителя някаква сума (вероятно в онези монети от по-горе, ако всичко трябва да е законно). Озаконено “Монополи”, един вид, с няколко вида шарени хартийки. (Положението в Северна Ирландия е още по-зле - банките там са четири)

../images/DSC01993.thumbnail.jpg

Scottish banknotes

Поради особенния им статут, шотландските хартийки (подобно на севрноирландските) са наистина безполезни извън Шотландия, включително и до известна степен на територията на останалата част от Обединеното кралство. По тази причина същите следва да се обменят в английски банкноти (да се разбира като хартийки с лика на кралицата), което става на гишетата за корпоративно обслужване в търговските банки. Курсът, за щастие, все още е 1:1.

Friends don’t let friends run serial code

… или мързелива среднощна паралелизация на вече поостарели фортрански спагети с OpenMP. ‘щото нали с HECToR вече сме приятели, а той не се радва особено, когато дъвче серийни програми. Което ми напомня, че някога бях обещал на малцината настоятелни читатели, чиито RSS/Atom агрегатори неуморно чоплят тук в очакване на HTTP код, различен от 304, че ще започна да споделям на разбираем български език част от тайните на паралелното програмиране, което, с наводняването на пазара с всякакви 4-, 8-, 16-, 32-, 256- и изобщо N-глави змейове (където N може и да не е степен на двойката), все повече излиза от сянката на шумните и климатизирани академични подземия за да се настани удобно в лоното на разработчиците на софтуер за по-обикновените потребители (и това вероятно стана най-дългото изречение, което съм писал през живота си, ако броя и текста в тази скоба). Нека само си завърша дисертацията…

Гледам, Cray продават “персонални” суперкомпютри от серията CX1 онлайн. С възможност за преинсталиран Windows HPC Server 2008 (където HPC е акроним на Highly unProductive Computing). LOL Добре, че имат и опция с RHEL. Ако ще си купувате, по-добре да имате кредитна карта с по-голям лимит, защото само кутията струва 4999 GBP, при това без InfiniBand модула (7111 GBP с него)? Дори захранващите кабели са включени в цената - 62 паунда. Който иска Windows, се бърка за още 2168 GBP, а ако иска и да му го инсталират на място - добавя още 2408 GBP. Излиза някъде 2 пъти по-скъп от нашия клъстер и България не е сред страните, в които се поддържа официално :P

И като стана дума за нашия клъстер, сега се сещам, че май не съм се похвалил - вече развива над 720 GFLOPS сумарно за двата дяла (цък тук за подробности). Вероятно вече сме в Top5000 ;)

Coming Back To Life

Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
Where were you when I was hurt and I was helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else’s words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun

Lost in thought and lost in time
While the seeds of live and the seeds of change were planted

Outside the rain fell dark and slow
While I pondered on this dangerous but irresistible pastime
I took a heavenly ride through one silence
I knew the moment had arrived
For killing the past and coming back to life

I took a heavenly ride trough our silence
I knew the waiting had begin
And headed straight… into the shining sun

—Pink Floyd - Coming Back To Life

Слушам го всяка делнична сутрин докато се събуждам. Работи по фасадата на сградата от другата страна на улицата. Понякога тихо си припява, понякога направо си пее с пълно гърло някакви непознати за мен песни, но онзи ден просто си подсвиркваше някаква мелодия. Когато се заслушах я разпознах и, както винаги се случва, когато звучи, пък било и само в главата ми, ме побиха тръпки. Започнах тихичко да си припявам с него, след което си я пуснах…

Интервю с Т. Теодосиев

ManiaX ми препрати днес следното интервю с любимия ми учител от гимназията, небезизвестния физик Теодоси Теодосиев (дето има школа, връзка към която има ей там, в секцията “Връзки”). Струва си да се прочете.

Маднесс по физичному

Както ни учи Хамилтон (онзи от началото на 19-ти век, а не онзи, който спечели купата във Ф1 вчера), природата е екстремист - нещата се случват по такъв път, по който функционалът на действието A[L] има екстремум. И тъй като лагранжианът на живота L е много сложна функция, то действието има множество екстремуми, сред които се отличават два: глобалният минимум на лесния път и глобалният максимум на трудния път. И двата пътя свързват две еднакви точки във времето и пространството - тази на желанието и тази на целта. Кой от двата пътя ще подхванем, в механистичния възглед се определя единствено от посоката и големината на скоростта в началната точка. И веднъж попаднали на един от двата пътя, измъкване няма, трябва да го извървим докрай, каквато и да е цената. Не защото не можем да се разкаем, а защото такава е математиката - строга и безжалостна, решение на няколко частни диференциални уравнения от втора степен, както ни учат Лагранж и Ойлер, като за разлика от обратимата механика, времето за нас усилено тече само в една посока и не можем да го върнем назад с простото дописване на един знак минус. И когато с мъка или радост стигнем крайната точка с ужас разбираме, че от там започват нови пътища, и че минавайки по предишните различни пътища излизаме в крайната точка с различни скорости, и че отново изборът за пътя нататък е предопределен. И че изходът от предишния труден път води директно към входа на следващия труден… Изобщо, в механистичния възглед някои хора са обречени да поемат само по трудния път, а други да се плъзгат леко и приятно по улеите на живота. И всичко зависи от онзи миг на зачеването, петнадесет милиарда години назад във времето.

Разбира се, това е само в механистичния възглед. Нещата в реалния живот не стоят така. Там контрол има човешката свободна воля. Или поне така си повтаряме усилено от векове насам, въпреки страховете ни, че свободната воля може да е илюзия, заложена в изпълнението на вселенската математика.

П.П. А всъщност, просто исках да напиша, че вече ходя в близкия супермаркет, който е по-скъп от Tesco, но поне не ме болят ръцете, след като оставя торбите у дома.