Веднъж на месец е добре литиевите батерии на мобилните устройства, в това число и лаптопите, да се разреждат напълно и зареждат след това. Процесът обикновено се нарича калибриране и помага на зарядната електроника да се адаптира към променящия се с времето капацитет на батерията.
От няколко месеца не бях прилагал въпросната процедура на близо 18-месечния ми бял MacBook (late 2007), въпреки ежемесечните напомняния от страна на iCal. И понеже някакви хора ме питат, колко време машината работи на батерии, при което обикновено цитирам наизуст времена от порядъка на “3 до 5 часа”, то използвах момента и оставих заредената до дупка батерия да се разреди при следното нетипично за мобилна работа натоварване:
Всичко се връща – гласуваш, а дни след това те гласуват. 11 на 1 на 0. Равносметката в три прости числа на последните 5 години от живота ми. Иначе казано:
Въз основа на резултатите от гласуването, Специализираният Научен Съвет по Радиофизика, физична и квантова електроника препоръчва на ВАК да присъди на дисертанта Христо Илиев образователната и научна степен “доктор”…
Утре започвам да прехвърлям топката в ръцете на ВАК.
Just a quick iPod Touch/iPhone tip: if iTunes seems to ignore the preferences in the Podcasts tab and apparently syncs at random all or some of the available podcast episodes, do not hurry and blame Apple for it but check if there is some smart playlist that lists those episodes. In my case there is that Forgotten tracks smart playlist that shows all tracks never played, including those podcast episodes that I don’t want to sync for one reason or another.
Най-страшното е, че аз съм автор на въпросния труд, който виси повече от година пред стаята ни във ФзФ, като никой не е забелязал подчертаното… до днес :)
или
въпрос на гледна точка
Тя: (по детски невинно) Защо?
Той: Тате, не е хубаво да се отмъщава! Той, който прави лоши неща, на себе си ги прави…
Още има надежда в тази държава.
Руините в далечния план са онова, което е останало от административната сграда на едно от високотехнологичните предприятия в НРБ от годините преди т.нар. преход – Завод за Тестерно Оборудване, гр. Мъглиж (част от системата на ДЗУ). Сграда, в която преди 20+ години едно невръстно дете от втора група на детската градина за първи път се сблъска с чудесата на нещото, наречено компютър ИЗОТ 1031C. По зелено-черния екран на машината тичаше малко човече с лопата, преследвано от и преследващо други малки човечета и използващо лопата по предназначение за копаене на дупки и не по предназначение за чукане по канчетата на другите малки човечета, попаднали в изкопаните дупки… И въпреки че Lode Runner не беше, може би, най-добрият начин да привлечеш вниманието на едно невръстно дете, то възможностите на компютъра оставиха трайно впечатление в съзнанието на детето и завинаги фиксираха любовта му към бръмчащите силициеви чудовища и примигващите растерни екрани…
No, it’s not about that episode of “Supercar” from 1962. It’s about why running stock Xen-enabled Ubuntu 2.6.22 x86_64 kernel is generally a Bad Idea™:
So, you log into your dom0 on your regular Ubuntu compute cluster just to find out that all your users’ passwords have expired and the kernel is greeting you with messages from the distant future (Mon Apr 29 03:21:20 EET 2301 in that particular case)::
Понеже често ми се налага да работя на MacBook-а ми с Windows приложения в Boot Camp или във VMware Fusion виртуална машина, разликата в клавиатурните подредби на двете операционни системи малко ми пречи. И за да не ми се налага непрекъснато да напрягам мозъчни гънки за да превключвам между дребните детайли, то си направих с Мicrosoft Keyboard Layout Creator две нови подредби, които споделям свободно с надеждата, че ще повишат и нечий чужд комфорт при съвместно използване на Windows и Mac OS X или често преминаване между двете.
15 години вярна служба, с едно обновяване на софтуера през ‘97-ма. Иначе казано, яки ги правеха едно време машините и операционните им системи. Яки, ама да гледаш п***о на PseudoColor visual не си е работа, нали?