Доживяхме да видим официално български суперкомпютър в Top500. Ама не като онзи “компютър” на НАП, който по едно време се мъдреше на последната страница на списъка, дето всъщност не бил компютър, ами били много компютри, че и на различни места в страната… Но, да не се отвличам. Дами и господа, в цялото й величие, представям ви извадката от втора страница на списъка на 500-те регистрирани суперкомпютъра в света:
Прави впечатление фактът, че декларираната консумация (в kW) на нашия BG е двукратно по-голяма от тази на четиримата му братя-близнаци под него.
Бях си обещал да не пиша тук до предзащитата, но това просто не мога да го пропусна:
(снимката е взета от тук)
Явно задръжките на маркетинговите отдели падат, когато става дума за войната между LSF и SGE (Sun Grid Engine), двете най-разпространени системи за управление на разпределени ресурси (или СУРР, както биха написали в учебниците от близкото минало). Това са тениски, които Platform Computing (авторите на LSF) раздавали на конференцията Supercomputing 2008.
Преди да дойде в Единбург, wes ме попита, какви по-специални неща трябва да си носи. Отговорих му, без да се замислям: кесия за монети. От онези същите, по възможност от естествена кожа, които персонажите във филмите на средновековна тематика си подхвърлят, със и без повод. Благодарение на уникалната монетна система на UK, дори и за относително бедните хора тук може да се каже, че имат дебели портфейли. Монетите са наистина големи – човек би казал, че в действителност съдържат ценния метал, чиято парична равностойност представляват.
… или мързелива среднощна паралелизация на вече поостарели фортрански спагети с OpenMP. ‘щото нали с HECToR вече сме приятели, а той не се радва особено, когато дъвче серийни програми. Което ми напомня, че някога бях обещал на малцината настоятелни читатели, чиито RSS/Atom агрегатори неуморно чоплят тук в очакване на HTTP код, различен от 304, че ще започна да споделям на разбираем български език част от тайните на паралелното програмиране, което, с наводняването на пазара с всякакви 4-, 8-, 16-, 32-, 256- и изобщо N-глави змейове (където N може и да не е степен на двойката), все повече излиза от сянката на шумните и климатизирани академични подземия за да се настани удобно в лоното на разработчиците на софтуер за по-обикновените потребители (и това вероятно стана най-дългото изречение, което съм писал през живота си, ако броя и текста в тази скоба).
ManiaX ми препрати днес следното интервю с любимия ми учител от гимназията, небезизвестния физик Теодоси Теодосиев (дето има школа, връзка към която има ей там, в секцията “Връзки”). Струва си да се прочете.
Както ни учи Хамилтон (онзи от началото на 19-ти век, а не онзи, който спечели купата във Ф1 вчера), природата е екстремист – нещата се случват по такъв път, по който функционалът на действието \(\textrm{A}\left[\cal{L}\right]\) има екстремум. И тъй като лагранжианът на живота \(\cal{L}\) е много сложна функция, то действието има множество екстремуми, сред които се отличават два: глобалният минимум на лесния път и глобалният максимум на трудния път. И двата пътя свързват две еднакви точки във времето и пространството – тази на желанието и тази на целта.
аз: виждаш ли? нищо, че ползват Chrome
велин: даа, тру зен мастерс
Just a quick tip. If you’ve ever tried to run sshd with the option X11UseLocalhost set to no (e.g. in a cluster environment where interactive jobs running not on the login node should be able to display something), you might have observed that X11 forwarding suddenly stops working. And although the $DISPLAY is set accordingly and xauth list shows that authentication tokens are present, X clients still can’t connect:
hristo@cn001:~$ echo $DISPLAY cn001:10.
Националната галерия на Шотландия е нещо, което е препоръчително да се види от всеки посетител на Единбург. Разположена в самото сърце на града, галерията се помещава в две съседни сгради, свързани с подземен коридор (така че няма особено значение, в коя от двете започвате посещението си). Входът по принцип е безплатен, освен в случаите на специални изложби, за които се продават съответните билетчета. Картините са много, придружени от прилично дълги описания, което прави почти невъзможно пълноценното ѝ обхождане в рамките на един ден.
Това е истинската приказка за един картоф, от онези истински истинските, с не винаги приятен за главния герой край. Приказка за един обикновен картоф на необикновената мисия да повтори с голяма степен на достоверност вида и вкуса на друг негов събрат, изяден при обстоятелства с изключително значение за сантименталния характер на автора.
Картофът, сравнително голям по размер, въпреки привидната му чистота, първо бил измит и добре подсушен, след което внимателно пробит с вилица (зверското дупчене в случая не било опция – храната трябва да се уважава, дори когато крайният продукт от консумацията й е нещо, откритото споменаване на което се смята за липса на култура), за да можело парата да излиза през отворите по време на печенето.