Вместо увод По-добре късно, отколкото още по-късно. Доста вода изтече и много неща се промениха, откакто за последно писах тук за HPC. Всъщност откакто за последно писах тук изобщо. Едно от непроменимите неща, обаче, остава тенденцията на прехода от монолитни процесори с едно свръх-бързо ядро към процесори с множество относително по-бавни ядра или такива с огромен брой много прости ядра (напр. GPU). Дори часовниците не остават незасегнати. Силен двигател на тази тенденция е и масовото навлизане на машинното самообучение.
(Нетърпеливите могат директно да прескочат до частта Ако пожелаете да участвате, след което да се върнат към скучните технически подробности)
Въпреки непрекъснатото поевтиняване на изчислителните ресурси, закупуването на голяма изчислителна машина все още е проблем пред редица недобре финансирани групи. Също така не всеки може да си позволи закупуването на изчислително време от доставчици на облачни услуги. Много преди времето на облаците, проектът SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence) популяризира изчислителен модел, при който хиляди домашни потребители можеха да дарят неизползваното изчислително време на собствените си компютри за извършване на научни изследвания.
След минутката телевизионна слава в предаването на БНТ “Красива наука”, вече практически нищо не ме спира да говоря пред публика от непознати хора. Затова и най-после се преборих с предразсъдъците си и реших да се включа с лекция в тазгодишното издание на OpenFest. Под заглавието “Направи си сам суперкомпютър” се крие доста амбициозна цел, но времето от 45 минути едва ли ще позволи да я реализирам изцяло. Все пак, ако проявявате някакъв интерес към мащабната изчислителна техника, то заповядайте идната неделя от 17:15 в зала “София” на Интерпред.
Днес беше второто официално представяне на клъстера ни като част от Деня на отворените врати на Физически факултет на СУ. Решихме да се изхитрим и да минем мързеливо като само обновим числата по слайдовете от предишното. Кой да се сети, че дните на отворените врати традиционно се посещават и от ученици…
Трябваше да се импровизира, а лекцията се разтегли до над час, в това число и двете демонстрации, в които електронната ни дъска получи бойното си кръщене.
Как се роди идеята за факултетния клъстер? Как решихме какво да закупим и да инсталираме на него? Какво представлява той в момента и какво ще представлява след по-малко от месец? Колко работа е извършил до момента? Кой и за какво го ползва?
Отговор на тези въпроси се опитахме да дадем този четвъртък по времето на традиционния, но рядко провеждащ се катедрен семинар на катедра Атомна физика на ФзФ. Събра се интересна публика, а статичната версия на представянето слагам тук за тези, на които може да им бъде любопитно.
Производителността е съществена характеристика на компютърните програми, използвани за симулиране и обработка на информация с научно и инженерно значение. Правенето и разбирането на високопроизводителни компютърни кодове е цяла наука, но известна част от нейната фундаментална основа се постарах да събера в 30-минутно представяне за целите на Втората работна среща на проекта IRC-CoSiM. На интересуващите се от тематиката предоставям следния PDF вариант на представянето (на английски език):
Second IRC-CoSiM Workshop presentation (PDF)
Що е то HPC и има ли то почва у нас? Кои са тези особености на хардуера и софтуера, които правят HPC уникална по рода си област на компютърното познание?
HPC или High Performance Computing е технически термин, с който се обозначава специфичен клас от хардуерни и софтуерни технологии, както и спецификата на тяхното програмиране и използване. Обикновено към класа на HPC отнасят научните и инженерни задачи, изискващи извършването на огромна по обем обработка на данни и използващи за целта мощни (супер-)компютри, които далеч надхвърлят по производителност средностатистическия домашен или бизнес компютър.
Мине се не мине някое време и Intel изважда от голямата си технологична шапка поредния заек. И макар повечето зайци на Intel, както и на другите “иноватори” в информационната индустрия, да са просто преродените души на умрелите динозаври, всички вкупом се втурват да правят тестове и да възхваляват новите продукти. Реших, че нямам причина да изоставам от тази всеобща треска и се захванах да проверя, става ли Core i7 за научни пресмятания, не става ли.
Като малък имах детска мечта, подобно на всички малчугани, но не исках да ставам космонавт, нито да освобождавам лигави принцеси от порутени замъци, пазени от зли дракони. Поради ранното излагане на магическата сила на компютрите и естеството на литературата, с която си запълвах свободното време, исках да имам… ГОЛЯМ СУПЕРКОМПЮТЪР (от най-големите и от най-суперските). Не че знаех какво ще го правя, или пък как ще му плащам тока, но какво друго може да се очаква от едно хлапе, което намира на тавана на къщата тонове списания “Наука и техника за младежта” (издание на ЦК на ДКМС, ако някой още си спомня значението на тези съкращения) и ги изяжда от кора до кора?