Вместо увод По-добре късно, отколкото още по-късно. Доста вода изтече и много неща се промениха, откакто за последно писах тук за HPC. Всъщност откакто за последно писах тук изобщо. Едно от непроменимите неща, обаче, остава тенденцията на прехода от монолитни процесори с едно свръх-бързо ядро към процесори с множество относително по-бавни ядра или такива с огромен брой много прости ядра (напр. GPU). Дори часовниците не остават незасегнати. Силен двигател на тази тенденция е и масовото навлизане на машинното самообучение.

Отново реформа. Този път реформа на реформата. След малко повече от пет години, icaci.info отново шава, показвайки, че слуховете за неговата смърт са някак преувеличени. Всичко тече, всичко се променя, предпочитанията към статичните генератори на съдържание – също. Nikola е приятен за работа, но е архитектурно тежък и има множество проблеми, които в някакъв момент стават нещо повече от досада, затова и беше изместен от Hugo, който от години движи англоезичния ми сайт.

Реформите, особено бюрократичните, не са нещо, което се случва за една нощ. След има-няма 500 дена неактивност, icaci.info се реформира в напълно статична версия, генерирана с Nikola. Повечето стари URL-и са все още валидни и пренасочват към новите местоположения на писанията, но RSS-ът се мести на http://icaci.info/rss.xml. PixelPost галерията се трансфомира напълно в нещо не толкова красиво (все още), но концептуално малко по-различно. Бидейки написан на Python, Nikola предпочита маркъп езика на Docutils – reStructuredText, макар голяма част от функционалността да може да се ползва и от Markdown.

(Това вероятно е едно от най-добре поддържаните поизоставени местенца в световната мрежа. Редовно почиствано, архивирано, обновявано, проветрявано – като истински отглеждано е. – бел. авт.) Не знам как ми дойде да пиша. Сигурно защото е петък, а петъците не са сред най-продуктивните дни, дори в държавата на усърдно работещите от 9:00 до 18:00. Днес е 22-ри ноември, което означава две неща. Първо, от днес отваря Weihnachtsmarkt, или с други думи, изключително мазни Reibekuchen и Glühwein на корем.

Всеки, който следи отблизо развитието на Twitter, знае, че 7 май 2013 г. е повратна дата във времевата линия на социалната мрежа. Това е датата, на която Twitter най-сетне ще изневери на идеала си да бъде платформата, която реализира идеята за социална мрежа по Правилния Начин™, представяйки за свободна и неограничена синдикация публичното съдържание (за разлика от оградените дворове (walled gardens) като Facebook и G+). Това е датата, на която Twitter официално ще пенсионира версия 1.

(Нетърпеливите могат директно да прескочат до частта Ако пожелаете да участвате, след което да се върнат към скучните технически подробности) Въпреки непрекъснатото поевтиняване на изчислителните ресурси, закупуването на голяма изчислителна машина все още е проблем пред редица недобре финансирани групи. Също така не всеки може да си позволи закупуването на изчислително време от доставчици на облачни услуги. Много преди времето на облаците, проектът SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence) популяризира изчислителен модел, при който хиляди домашни потребители можеха да дарят неизползваното изчислително време на собствените си компютри за извършване на научни изследвания.

Разбрах съвсем случайно за него днес от WDR 3 (нещо като немски еквивалент на радио “Христо Ботев”), което от известно време непрекъснато върви на уредбата в хола. Тъжно е, че някой би употребил точно прилагателното последната, когато става дума за обществена услуга, чиято мисия е точно предотвратяването на преждевременното настъпване на последния момент в живота на човек. Още по-тъжно е, че това лице на страната ни, в частност на столицата, печели награди от френската културна и телевизионна общественост.

Преди почти месец разузнаването докладва, че предишното писание е възможно да е предизвикало известен смут сред около 33% от четящите тук (което вероятно прави един или двама души), поради което започнах да списвам някои пояснения. След това ми се струпа работа и малко поотоложих, но след годишния Mitarbeitergeschpräch днес, където отново засегнахме темата за щастието, както професионалното, така и личното, седнах да завърша това писание. Понякога в нещата които правя, и най-вече в тези, които пиша, прозира капка меланхолична тъга, която лесно може да се сбърка с нещастие или с някаква форма на депресия.

Още помня всеки звук, всяко движение, всяка глътка въздух него ден – 23-ти януари 2012 г. – на пръв поглед обикновен, забързан по софийски, зимен понеделник. На пръв поглед обикновен маршрут по булевард Брюксел, почти пуст както обикновено, през входа на Терминал 2, където, както обикновено, цари суматоха от пристигащи и заминаващи, посрещачи и изпращачи, през проверката за сигурност и граничния контрол, до седалките в партера на изхода, от който автобусите извозват пътниците до спрелите някъде там самолети.

Отново на 20. Преди време открих, че на всеки две години мога да ставам на 20, стига да избера подходящата бройна система. Просто ей така, от разсеяност забравям да добавя скобките с числото на основата и отново съм млад, безгрижен и необременен с рутината и необходимостите на живота като редови член на обществото. Но днешното 20 е специално, защото бройната система този път е шестнадесетична. И защото 0x20, освен че е 25 (а днес е 5-ти и 10 в двоична бройна система е 2), е и кодът на интервала във всички широко използвани компютърни азбуки, дори в недоразумението, известно като “7-битова GSM азбука”, с която се борих като прасе с тиква съвсем наскоро.