iМодата не подмина и мен. След като всичките познати технократи се сдобиха я с iPod, я с iPhone, нямаше как и аз да не се iСтилизирам. Ицаци вече е горд собственик на лъскав MacBook – бяла, 2,2 гигахерцова, двуглава iСапунерка, по думите на един от познатите ми ИТ динозаври. След първоначалният ентусиазъм, че на нея безпроблемно ще върви Windows XP и ще мога да я ползвам и за работата си по Архимед, дойде и (раз)очарованието, че въпреки съвместимостта на хардуера с Windows XP SP2, машината всъщност никога не е била замислена да работи с него.

Не мога да не споделя следната простотия, изтекла вчера по жицата: Two strings walk into a bar. The first says, “Hello, I’d like a ciderO’y?kI’U\`,E’\@®¶?’=P ?!>A~Xx?(y’n?."* The second says, “Please excuse my friend, he’s not null-terminated."

Поредната приятна изненада от страна на Sun Microsystems. След като преди време отвориха софтуерната си кутия и пуснаха за свободно ползване без ограничения компилаторите си, първо за Solaris, след това и за Linux, с огромен интерес следя развитието им, главно като основен конкурент на Intel в качествените средстава за разработка, достъпни за бедната ни академична институция, именувана Физически Факултет на СУ. Естествено, тези на Intel печелеха като производителност – все пак и техни са железата, на които се изпълняват програмите, те си ги познават по-добре, а и за без пари – толкова от Sun.

Yesterday, All those backups seemed a waste of pay. Now my database has gone away. Oh, I believe in yesterday. icaci.info умря. В най-буквалния смисъл на думата. Гушна букета. Хвърли топа. Ритна камбанката. Запълни трапа… Бозата данни и архивът ги няма, след услужливата намеса на електроснабдителното дружество. Добрата новина е, че и пощенският сървър на ФзФ го е отнесъл и сега го преинсталират. Винаги го преинстлират след някое по-главно събитие, довело до загуба на данни.