Днес ManiaX си празнува рождения ден. Покрай всички неща му подариха и комплект магнитни топчета (216 на брой) и кубче на Рубик от 4-ти порядък. Беше като на ИББ, но по-шумно, а стана и задушно (кога дискриминацията ще победи и всички заведения ще станат за непушачи?). Имаше много хора, може и да е имало познати сред тях… Топчетата обаче бяха МНОГО ЯКИ! Някой да иска да ми подари такива? :)

По стечение на обстоятелствата ми попадна един Kindle 3 WiFi. Както е известно, това е едно от двете 6” устройства с екран по технологията Pearl (другото е Sony PRS650). Имах два електронни четеца, статив, DSLR фотоапарат. Остана ми само да запретна ръкави и да започна да ги снимам. Резултатите – след прекъсването. (ако не ти се чете всичкото, цъкай tl;dr) Следват снимките от сравнението на PocketBook 301+ и Kindle 3. Описанието на всяка една е в заглавието, което излиза при задържане на курсора върху нея.

Понеже не спират да ме питат едно и също, а и често след това забравят и ме питат отново, смятам, че трябва да внеса известно пояснение по отношение на научните степени и званията в България. На най-ниското стъпало в развитието на един учен са образователните степени, които показват нивото, до което той се е изучил. Съгласно закона за висшето образовние, последното има две степени: бакалвър и магистър. Придобиването на всяка от тях става при спазване на определените държавни изисквания по отношение на изучаваните дисциплини и общия брой часове, обикновено след полагане на държавен изпит и/или защита на тезисен труд.

Ето че измина малко повече от месец, откак в колекцията ми от (не-)нужни електронни джаджи се нареди и PocketBook 301+. Идеята е по-долу да опиша опита от едномесечното му използване, но неминуемо ще се получи някакъв хибрид между описание и ревю. Програмно осигуряване Програмното осигуряване на самия PocketBook 301+ е почти безупречно, като изключим някои забележки. Съпътстващо компютърно програмно обезпечение на практика не е необходимо, тъй като взаимодействието с устройството става през USB Mass Storage интерфейс (за достъп до вътрешната памет) или посредством четец за SD карти и се свежда до просто копиране на файлове.

Дяволът намира работа за geek-овете, които си нямат друга такава: Benchmarking: Traditional DES [128/128 BS SSE2-16]... DONE Many salts: 229334K c/s real, 229587K c/s virtual Only one salt: 196838K c/s real, 196838K c/s virtual Benchmarking: BSDI DES (x725) [128/128 BS SSE2-16]... DONE Many salts: 7469K c/s real, 7469K c/s virtual Only one salt: 7261K c/s real, 7261K c/s virtual Benchmarking: FreeBSD MD5 [32/64 X2]... DONE Raw: 1032K c/s real, 1032K c/s virtual Benchmarking: OpenBSD Blowfish (x32) [32/64 X2].

Той е дебел само 8.5 мм и тежи едва 174 грама. Има 6” Vizplex екран с контраст на стар вестник от рециклирана хартия. С гъстота от 166 dpi и цели 16 нива на сивото буквите изглеждат като напечатани върху него. Литиево-полимерната му батерия обещава безпроблемно прелистване на няколко хиляди страници, при което той не се превръща в безформена дрипа. Ако буквите му ви се струват малки, просто натискате бутона +. Ако не ви харесва нечетливият едър шрифт в стил и.

Internet – it doesn’t make you stupid, it just makes your stupidity more accessible to others. Не знам с какви други думи да опиша възмущението си от ширещите се от известно време в родната Мрежа некомпетентност и графомания, които напоследък достигат такива застрашителни размери, че мисълта да добавя *.bg към списъка от филтри на AdBlock започва да се материализира със страшна сила. Капката, която преля чашата, е умопомрачителното графоманско творение, в което лицето VaGro открито защитава посегателството върху един от най-важните за бедната ни бананова аграрна република институт на БАН с позицията, че метеорологията в България е излишно пилеене на средства.

Имаше един такъв виц за студентите от ФМИ, че на влизане там мислели, че един килобайт е 1000 байта, а на излизане били убедени, че един килограм е 1024 грама. Изглежда същото важи с пълна сила и за възпитаниците на един от най-реномираните американски университети, разработили софтуера за наблюдение на големи компютърни системи Ganglia. Преобразуване на мегахерци в гигахерци, в стил Berkeley.edu: От доста време ми правеше впечатление, че уеб частта на Ganglia систематично подценява работната честота на процесорите на наблюдаваните машини, но, честно казано, дори не ми е минавало през ума, че е възможно причината да бъде в погрешна интерпретация на префикса на честотата.

Горе-долу с мотото в заглавието стартира преди 4 години проектът, под чиято шапка започна изграждането на клъстера Physon. Много вода изтече от слънчевия зимен ден на 2006 г., когато случайна среща в алеята към ФзФ на СУ ме направи съпричастен на идеята, до късната вечер на отминалия четвъртък, когато LINPACK се произнесе за производителността на машината след финалното ѝ разширение. Много интересни проблеми възникаха и много решения бяха намерени. Научих много за управлението на разпределените ресурси, за оптимизирането на различните мрежови компоненти, за подсигуряването срещу сривове на различни софтуерни компоненти и волю-неволю се превърнах в поредния физик с докторска степен, отделящ (много) по-голяма част от времето си за системна администрация на изчислителните ресурси, отколкото за тяхното използване в научната си работа, досущ като сродните душѝ от EPCC.

Когато в едно изречение има две думи, които се изключват смислово, това се нарича оксиморон. Как се нарича тогава, когато в една сграда има при положене, че “специалистите” в същата сграда успяха да превърнат машина на въпросната фирма от във Умът ми не го побира просто…