Това е истинската приказка за един картоф, от онези истински истинските, с не винаги приятен за главния герой край. Приказка за един обикновен картоф на необикновената мисия да повтори с голяма степен на достоверност вида и вкуса на друг негов събрат, изяден при обстоятелства с изключително значение за сантименталния характер на автора. Картофът, сравнително голям по размер, въпреки привидната му чистота, първо бил измит и добре подсушен, след което внимателно пробит с вилица (зверското дупчене в случая не било опция – храната трябва да се уважава, дори когато крайният продукт от консумацията й е нещо, откритото споменаване на което се смята за липса на култура), за да можело парата да излиза през отворите по време на печенето.

Ето един вече стар трик, който, за мое голямо учудване, мнозина все още не знаят. Става дума за не особено познатия параметър fmt в URL-ите на YouTube. С него се указва числен идентификатор на формат, представляващ комбинация от кодеци и качество на компресията на звука и картината. Възможните стойности са най-различни (за любопитните има търсачки), но особено интересна е стойността 18, която задава използване на MPEG-4 поток с видео кодек H.

Навих се да отида на истински рок концерт, за първи (и твърде вероятно последен) път в съзнателния си живот (изключвам концерта на Б.Т.Р. в центъра на Казанлък преди ехеееееее време). Принципно не съм от типа хора, ходещи по концерти, тъй като музиката на живо, освен ако не е камерна, джазова или на Жан-Мишел Жар, единствено разваля доброто ми мнение за групите, съставено след внимателно прослушване на студийните им записи. Но пък в крайна сметка, след стотиците неуредици, съпътстващи иначе приятния ми престой в Единбург, нещата едва ли можеха да станат по-зле, отколкото бяха.

Our Physon (in Bulgarian only) HPC1 cluster was originally composed of four dual Xeon mobos with QDR (20 Gbps) InfiniBand links as interconnection fabric for MPI2 message passing. Armed with eight quad-core Xeon E5335 (2,0 GHz, 2x4 MB L2 cache) the system peaked at Rmax equal to 209,0 GFLOPS for Nmax of 74880 on the High Performance LINPACK (HPL) test. Since the theoretical top performance is Rpeak equal to 256 GFLOPS, our old nodes have parallel efficiency of 0,816.

All work and no play makes iCaci a dull boy. All work and no play makes iCaci a dull boy. All work and no play makes iCaci a dull boy. Обаче… All work and no play will make iCaci a PhD in physics. :)

If for some obscure reason you ever want to use Ubuntu Server 7.10 in HPC1 scenarios where your compute nodes are interconnected through InfiniBand fabric bear this in mind – Ubuntu’s IB support is broken and it has been in such a state for at least an year! Besides not providing the full OFED package, Ubuntu also gives us errors in udev’s configuration, namely in /etc/udev/rules.d/20-names.rules. On a pristine system the Infiniband section reads:

Няма нищо по-лошо от хубавото време. Или май беше обратното… Всъщност времето няма голямо значение, когато ти забавят багажа с два часа и още два часа след пристигането му ти се обади от български мобилен номер някакъв индиец с типичния “What seems to be the problem?" акцент, за да ти каже, че багажът (както и този на още десетки разярени клиенти на British Airways) ще бъде доставен до указания адрес между 9 и 12 на другия ден.

Няма само Жилин и Крокодила да споделят личната си кореспонденция… велин: в момента водим разговор със съквартиранта велин: по джабер кой къде е велин: стана ясно че сме вкъщи и двамата велин: и се разбрахме да се видим на терасата да пушим аз: ето това се казва виртуално адресно пространство

Пет години и едно обещание по-късно, отново държа в ръцете си билет за полет на British Airways до Единбург, Великобритания. Бавно отброявам последните 39 часа в България за това лято (или в България изобщо, ако самолетът се окаже пълен с терористи :P). И с всеки изминал такъв осъзнавам, колко трудно е човек да смени внезапно хабитата си, обстановката, нещата, които прави. Мислех си, че отиването там ще е просто – слагам на пауза всичко тук, а два месеца по-късно отново натискам бутона и нещата си продължават по старо му.

Внимание, това писание съдържа спойлери (филмови, а не онези за по-доброто сцепление при движение с висока скорост). Ако твърдо сте решили да си загубите времето с гледане на филма, по-добре не го четете. Искам да повярвам (оригиналното подзаглавие на филма, бел.авт.), че последото творение на Крис Картър не смуче, но някак си не ми се отдава. Предвид, че това е култовата поредица, с която съм израснал, така да се каже, не очаквах, че К.