Доктори, доктори...

blog

Понеже не спират да ме питат едно и също, а и често след това забравят и ме питат отново, смятам, че трябва да внеса известно пояснение по отношение на научните степени и званията в България.

На най-ниското стъпало в развитието на един учен са образователните степени, които показват нивото, до което той се е изучил. Съгласно закона за висшето образовние, последното има две степени: бакалвър и магистър. Придобиването на всяка от тях става при спазване на определените държавни изисквания по отношение на изучаваните дисциплини и общия брой часове, обикновено след полагане на държавен изпит и/или защита на тезисен труд. Съответно приемът на студенти в бакалавърски или магистърски програми става с конкурсни изпити. Дипломите за бакалавър и магистър се издават от съответното учебно заведение, в което са придобити.

След като човек се е изучил достатъчно и е решил, че науката е неговото поприще, той може да започне да придобива научни степени, които отразяват личните приноси на лицето в развитието на съответната научна област. Съгласно действащите закони научните степени също са две: доктор и доктор на науките. Степента доктор е първата научна, но в същото време и образователна степен, тъй като в хода на придобиването ѝ се получава и допълнително специализиращо образование. В дипломата за докторска степен е записано, че на лицето се присъжда образователната и научна степен “доктор” по определена научна специалност от класификатора на научните специалности в страната (в моя случай това е 01.03.19 “Физика на атомите и молекулите”). В англоезичните страни степента се нарича Philosophiae Doctor или PhD. Придобиването на научна степен доктор позволява на човек да постави пред името си “д-р” (на български) и “Dr” (на английски) или след името си “PhD” (на английски). Научната специалност обикновено не се включва и се казва само “доктор”, а не “доктор по физика на атомите и молекулите”. Когато това е необходимо, се добавя шифърът на специалността, напр. “доктор по 01.03.19”, което се използва за бърза оценка на пригодността на дадено лице да участва в комисия или съвет. Съгласно стария закон (вж. речника в края) за научните степени и звания, степента доктор се придобиваше след защита на дисертационен труд пред специализиран научен съвет на ВАК (Висша Атестационна Комисия) – орган на Министерски съвет, пряко подчинен на министър-председателя на Р. България. Същата издаваше дипломите за доктор, доктор на науките, доцент, професор и старши научни сътрудници, т.е. дипломата от ВАК за доктор има общодържавен характер и не е обвързана с конкретното висше учебно заведение или институт на БАН, където е придобита (името на последното дори не фигурира в документа).

Научната степен доктор не бива да се бърка с професионалната (най-често медицинска) степен доктор. Втората се придобива след защита на професионален докторат при много по-различни условия от тези, необходими за защита на научен докторат. Преди години научната степен доктор се наричаше кандидат на науките и подобно объркване не възникваше. В тях времена аз щях да бъда “кандидат на физичните науки” или “к.фз.н.”.

Следващата и най-висока научна степен, а именно доктор на науките, се придобива за особени заслуги в развитието на конкретна научна специалност, многократно надхвърлящи по обем и качество работата за придобиване на степента доктор. Степента се изписва с включване на конкретната научна област (сбор от научни специалности), в която е придобита, например “доктор на физическите науки” и се съкращава като “д.фз.н.” (за да не се бърка с доктор на философските науки), възможно е и без точки. Самата степен надгражда по-ниската доктор и втората не се изписва, т.е. няма “д.фз.н. д-р”, освен ако доктор в случая не обозначава професионален докторат (примерно медицински доктор, защитил и научна степен доктор на медицинските науки). В англоезичните страни съществува степен DSc, която обаче в Америка има съвсем различен смисъл, поради което някои доктори на науките предпочитат да използват “Dr. habil”, означаваща хабилитиран доктор. По стария закон степента се придобиваше след защита пред специализиран научен съвет на ВАК и получаване на държавна диплома от същата комисия.

Придобиването на дадена научна степен не показва положението на човек в научната йерархия. Последното става с т.нар. научни звания (по смисъла на стария закон):

  • в университетите: асистент, доцент, професор
  • в БАН: научен сътрудник, ст.н.с. II степен, ст.н.с. I степен

Званията асистент и научен сътрудник се даваха на лица с висше образование, като новият закон въведе допълнителното изискване за научна степен доктор за главните асистенти. Званията доцент и професор се дават на преподаващи лица с научна степен (или на високи специалисти с висше образование), като ако последната е само доктор се предоставя и хабилитационен труд. Примерен хабилитационен труд е написването на учебник или методично ръководство по дадена дисциплина. Важно изискване е лицето да покрива определена преподавателска натовареност, като при липса на възможност да се осигури такава позиция не се разкрива. Званията (без асистент и научен сътрудник) се даваха от ВАК и се получаваше държавна диплома, фиксираща званието и позволяваща на лицето да бъде доцент/професор едновременно в няколко университета.

Званията (или академичните длъжности) се изписват отделно от научните степени. Така човек може да е доцент и доктор или доцент и доктор на науките, като в първия случай това се изписва като “доц. д-р”, а във втория случай - като “доц. д.фз.н.”. Към тях могат да се добавят и академичните звания (давани в БАН) академик или член-кореспондент, както и професионалното инженер, при което да се образуват неща като “акад. проф. д.т.н. инж. Иван Иванов”.

Промени в новия закон

Законът за развитието на академичния състав в Р. България (ЗРАСРБ) замени стария Закон за научните степни и научните звания (ЗНСНЗ) през 2010 г. С него беше прекратено съществуването на ВАК, а задълженията ѝ по присъждане на научни степени и научни звания бяха прехвърлени на университетите и БАН. При това положение новите дипломи се издават от съответните научни учреждения след защита пред комисия, съставена от членове на учреждението и външни такива, което доближава България до англо-американския модел, при който дипломата за PhD от реномиран университет тежи много повече от аналогична диплома от слабоизвестен университет. По силата на стария закон всички кандидати, независмо от университета или института на БАН, където са се подготвяли, защитаваха пред едни и същи специализирани съвети на ВАК и при еднакви условия, при което, съвсем теоретично, кандидат от университета в Долно Нагорнище можеше да не успее да покрие изискванията и да не защити.

ЗРАСРБ също така замени термина “научно звание” с академична длъжност и премахна званията (старши) научни сътрудници, приравнявайки ги на университетските съгласно схемата:

  • научен сътрудник → асистент
  • ст.н.с. II степен → доцент
  • ст.н.с. I степен → професор

Главен асистент също влезе в списъка с академични длъжности. Последните се заемат по трудови отношения, т.е. след напускане на професорско място в един университет, може да се наложи на лицето да мине през конкурс за стане професор в друг университет.

И какво от това?

В крайна сметка, притежаването на научна степен доктор не означава автоматично обвързаност с академичната йерархия. Както и на запад, степента доктор не гарантира, че лицето ще продължи да гради кариера във висше учебно заведение или друга държавна изследователска институция. Не е задължително всички работещи в университетите или БАН притежатели на научни степени да заемат позиция, свързана с преподавателска дейност (т.е. имат академична длъжност). Също така, част от преподавателите могат изобщо да нямат научна степен или академична длъжност. Има чисто изследователски позиции, например моята “физик”, която не е свързана с преподавателска дейност, макар да извършвам такава поне един семестър на година в курса по паралелно програмиране, титуляр на който е мой колега.

Така че:

  • не съм длъжен да преподавам;
  • преподавам, защото мога и имам какво да кажа;
  • правилното формално обръщение към мен е “д-р Илиев”;
  • не държа на включването на степента в неформална среда, поне докато не стана професор;
  • не мога да лекувам болести, в това число язва, артрит, грип, синузит, главоболие, болки в кръста и ставите, венерически болести.

Речник на някои изрази и термини

  • стария закон
    Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), действал до средата на 2010 г., отменен от новия закон (ДВ бр.38 от 2010 г.)
  • новия закон
    Закон за развитието на академичния състав в Р. България (ЗРАСРБ), голяма част от точките в който бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд на Р. България с РКС №11 от 2010 г. и изменени впоследствие (ДВ бр.101 от 2010 г.).
  • хабилитация
    придобиване на най-висока научна квалификация

Отказ от отговорност

Възможно е да не съм представил правилно някои от законовите аспекти – не съм адвоткат все пак, а част от другите да съм пречупил през собствената си призма. Докато четете това, аз стоя с кръстосани пръсти :)

tl;dr

Доктори, доктори… Абе, всички са маскари…