Един месец с PocketBook

Ето че измина малко повече от месец, откак в колекцията ми от (не-)нужни електронни джаджи се нареди и PocketBook 301+. Идеята е по-долу да опиша опита от едномесечното му използване, но неминуемо ще се получи някакъв хибрид между описание и ревю.

Програмно осигуряване

Програмното осигуряване на самия PocketBook 301+ е почти безупречно, като изключим някои забележки. Съпътстващо компютърно програмно обезпечение на практика не е необходимо, тъй като взаимодействието с устройството става през USB Mass Storage интерфейс (за достъп до вътрешната памет) или посредством четец за SD карти и се свежда до просто копиране на файлове. Поддържат се толкова много файлови формати, че необходимост от конвертиращи програми няма. Разбира се, хората с големи библиотеки от електронно съдържание биха могли да се възползват от някаква каталогизираща програма, като например calibre. Моят опит с calibre под OS X обаче беше направо плачевен, в контраст на доброто старо ръчно копиране, което работи безотказно.

Съществува и една програма, PocketNews, достъпна от страниците на производителя, която може да преобразува RSS потоци във FB2 книга за четене върху PocketBook (да не се забравя, че PB301 няма мрежова свързаност). Освен че е грозна (на външен вид), програмата е само за Windows, поради което не намери абсолютно никакво приложение в живота ми.

На два пъти имах щастието да мина и през процедурата по обновяване на фърмуера - първо от 14.2 до 15.2, след което отново до 15.2, но от друга дата (минус за производителя е липсата на допълнителна диференциация във версиите на фърмуера; от друга страна поне слагат датата на пакетиране в името на архива за разлика от Pentax…). Проблеми, за щастие, не се появиха. Любопитна особеност е, че обновяването се прави от файл, записан на SD картата или във вътрешната памет на устройството, но не започва, ако то не е свързано с външен източник на захранване, дори батерията да е заредена напълно. Самото обновяване отнема не повече от минута-две. Ефектът като цяло беше, че се появиха потребителски профили за настройките (които не ми трябват, тъй като, поне за момента, само аз използвам е-четеца) и варианти на режима на опресняване на екрана (по-подробно - в следвата секция).

Екран с електронно мастило

Освен че са бавни, основен недостатък на екраните с електронно мастило е, че при частично обновяване на екрана, част от предишното изображение може да остане видима под формата на блед “призрак”, било то като тъмни области по белите места или като светли области по тъмните места на новата страница. По тази причина смяната на страниците се предхожда от цялостно почерняне и последващо избелване на екрана (процес, който нататък ще наричам за по-кратко само избелване). Екранът на PocketBook 301+ се обновява с доста малко тъмни призрачни остатъци, поради което в новите версии на фърмуера има опция избелването да се прави само през определен брой страници - 3, 5, 10 или изобщо да не се прави. При добро осветление няма проблем да се избелва и през 10 страници - така хем страниците се “прелистват” по-бързо, хем екранът консумира по-малко електрическа енергия. Контрастът на буквите обаче постепенно се влошава до следващото избелване, поради появата на светли точки в тях, дори при избор на получер шрифт. Поради това оставих включена опцията да се избелва преди всяка нова страница.

Тук е моментът да вметна, че въпреки приличните шрифтове, с които идва PocketBook, съществува възможност за добавяне на допълнителни такива. По съвет на няколко потребители от форума MobileRead, добавих шрифтовете Droid от комплекта свободни шрифтове в Android (достъпни в хранилището на Android тук). Мога да кажа, че Droid Serif изглежда много по-приятно от подразбиращия се безсерифен шрифт на PocketBook.

Освен вида на шрифта, може да се избира и начинът за неговото растеризиране. Опциите са: както е, с изглаждане и получер. Втората опция работи добре за безсерифни шрифтове, но аз предпочитам да чета получер серифен шрифт, което придава усещане за книга, печатана с особено внимание, отделено на типографията - нещо, което почти не се наблюдава в масово печатаните в момента български книги. Може да се променя и отстъпа на текста от краищата на екрана, а също така и междуредовото разстояние.

Осветлението е всичко

Тъй като екраните с електронно мастило работят на принципа на отражението, то външното осветление е съществен елемент за качеството на показваното изображение. На дневна светлина e-Ink екранът на PocketBook изглежда светло сив, прилично на стар вестник. Такъв остава и на луминисцентно осветление. На светлината от крушка с нажежаема жичка обаче, особено при слаб интензитет, се появява слаб зеленикав оттенък, като четимостта на текста намалява малко. Подозирам, че последното е свързано по-скоро с особеностите на моето зрение, тъй като се проявява и при четене на книги, отпечатани върху некачествена хартия (вас гледам, Б**Д). Четенето вечер е възможно на дифузната светлина на насочена към стената нощна лампа с нажежаема жичка, но все повече се замислям за бяла светодиодна лампичка за четене (от типа на онези с щипка за закрепване върху твърди корици).

Въпреки, че покритието на екрана е матово, много ярките светлинни източници все пак дават някакви отражения. Това съвсем не пречи да се чете на пряка светлина, като просто устройството се наклони леко на една страна, колкото да изчезне образът на източника на светлина, бил той слънцето или някоя ярка крушка.

Файлови формати

PocketBook е кралят на неспецифичните формати за електронно съдържание. Ще започна с ePub. Въпреки, че ePub е нещо като есперантото сред форматите за електронни книги, това не е оптималният формат за PocketBook. Устройството разполага с две приложения, които визуализират ePub - fbreader и AdobeViewer (реализация под лиценз на Adobe Digital Editions). fbreader не се справя добре с CSS стиловете в ePub книгите, докато AdobeViewer, макар и да може да изобразява защитени с DRM книги, не може да показва кирилица и диакретични знаци.

И доколкото ePub файловете все пак стават за четене, то истинският формат за PocketBook е любимият във всички рускоговорящи страни (пък и у нас) FB2, както и архивираният вариант FB2.ZIP. Удобното за този формат е, че се поддържа автоматично сричкопренасяне, дори за български текстове, което прави запълването на редовете много по-приятно.

Има обаче един дразнещ елемент в реализацията на бележките под линия във FB2. В ePub бележките са подредени една след друга в края на всяка глава, а вътре в текста има номерирани препратки [1]. Когато на една страница има множество [2] бележки [3], то обикновено е достатъчно да се проследи само първата от тях, след което да се прочете и текста на останалите, без да е необходимо връщане и ново проследяване на следващата препратка. Не така обаче стои въпросът при FB2, където бележките са обособени в структурата на самия файл, при което се показва само текстът на избраната бележка. Достигането до бележката и връщането обратно е тежък процес: първо се натиска “Надолу”, с което се активира режимът за проследяване на препратки и автоматично се маркира първата от тях; ако е необходимо, с последователно натискане на “Надолу” се избира желаната препратка; с “ОК” се проследява препратката до текста на бележката; с натискане на “Надолу” отново се преминава в режим на проследяване на препратки, което автоматично избира новопоявилата се стрелка за връщане назад; натиска се “ОК”. Прочитането на страница с 5 бележки означава допълнително 15 натискания на “Надолу” и 10 натискания на “ОК”. Тежко и горко на четящите Умберто Еко :)

Поддръжа се и DjVu, което е направо безценно поради изобилието на сканирана научна литература, която в наши дни се намира много трудно като хартиени издания. Например 10-те тома на курса по теоретична физика на Ландау и Лифшиц изглеждат на PocketBook досущ като печатните оригинали. Форматът поддържа текстов слой, даващ възможности за търсене, както и вътрешни препратки, но все още не съм имал възможността да изпробвам тази функционалност поради липса на файлове с подобна организация на съдържанието.

PDF файловете се четат без проблеми, като при тях най-съществена е възможността да се игнорира положението и големината на текстовите елементи и текстът да запълни цялата страница - т.нар. Reflow режим. Не е подходящ за богати на графични елементи документи (напр. ръководството на потребителя на Pentax K-x), но върши работа за статии и книги с много тесни колони текст и широки полета.

Издръжливост на батерията

Времето за автономна работа е това, което силно отличава четците с електронно мастило от останалите видове устройства с матрични екрани, били те LCD (с LED или CFL подсветка), LED или OLED. След първоначалното 12-часово зареждане на батерията (с твърде спорен кондициониращ ефект), допълнителни зареждания от по 2-3 минути съм правил само по време на обновяване на фърмуера. След като изчетох над 1500 страници и си играх многократно с менютата за настройка, индикаторът на заряда на батерията е по средата. Екстраполацията на пръсти показва, че ако само се чете, то капацитетът стига за поне 4000 страници (а производителят обещава 8000). За справка: “Името на розата” е 856 страници при най-удобния за мен размер на буквите.

Удобство при използване

Удобството е силно субективно усещано качество. Мога да кажа, че PocketBook 301+ е достатъчно удобен, поне за мен. Има трески за дялане - все пак, това е един от първите модели на производителя му. Може да се ползва както със, така и без предпазен калъф. Корпусът е пластмасов, със солидна изработка и нещо като гумирано покритие. Изглежда удобно, че не се хлъзга, но на мен ми е някак странно на пипане - като топче от мишка е (помните ли времената, когато мишките не бяха оптични?). Затова не вадя четеца от предпазния калъф, което, освен всичко друго, придава и усещането, че държа тефтер с кожена подвързия. В различните окомплектовки има различни типове калъфи, като моят е с нещо като кожен джоб с изрязано лице. Малко грозно е ушит, но пък е функционален и с магнитно затваряне. Предната корица може да се прилепи за задната (с вградените магнитчета) и се получава достатъчно твърда основа с удобна за хващане ширина.

Навигацията се осъществява с джойстик, подобен на Navi клавиша в повечето модели Nokia. Функцията на всеки един от контактите на джойстика, както и на бутоните отстрани на корпуса, може да се променя в настройките на устройството, което позволява на всеки да го направи максимално удобно за себе си. Наличието на потребителски профили във версия 15.x на фърумера пък позволява избягване на ситуации от вида “Ама защо си ми разбърникал настройките!!”. Джойстикът за навигация отнася доста щракания, особено ако в текста има множество препратки, както вече споменах. Конструкцията му изглежда достатъчно стабилна и за момента не очаквам да се счупи в скоро време.

Заключение

В заключение мога да кажа, че въпреки че PocketBook 301+ няма дизайна на четците на Sony, нито безжичните мрежови възможности на Kindle и Nook, то той лека полека се превръща в неизбежен инструмент от ежедневието ми.

Както е типично за повечето ми покупки на изчислителна техника до момента, цената на PB301 падна значително, дни след като го взех. Все пак не съжалявам за вложените средства и смятам, че това е един от най-добрите подаръци, които съм си правил в чест на годишнина от появата ми този свят.

[1] Нещо такова.
[2] И такова.
[3] Ето ни в края.

Коментари