Сбогом, Twitter!

Всеки, който следи отблизо развитието на Twitter, знае, че 7 май 2013 г. е повратна дата във времевата линия на социалната мрежа. Това е датата, на която Twitter най-сетне ще изневери на идеала си да бъде платформата, която реализира идеята за социална мрежа по Правилния Начин™, представяйки за свободна и неограничена синдикация публичното съдържание (за разлика от оградените дворове (walled gardens) като Facebook и G+). Това е датата, на която Twitter официално ще пенсионира версия 1.0 на програмния си интерфейс, оставяйки като единствено достъпен програмен интерфейс версия 1.1. Въпреки очевидните предимства на последния, следната изключително важна функционалност няма да бъде налична повече:

• неограничен и анонимен достъп до публичната информация – версия 1.1 изисква абсолютно всички извиквания към REST сървъра да бъдат автентицирани чрез OAuth, дори когато става дума за функции, свързани с достъпване на публична информация (в случая потоци, видими на сайта без необходимост от вписване с име и парола);
• експорт в RSS – единственият формат на данните, поддържан във версия 1.1, е JSON.

В резултат имаме поредния ограден двор, като за мен специално става практически невъзможно лесното извличане на съдържание от Twitter, например за вграждане като интегрална част от ежедневния информационен поток, който следя през RSS. Отделното преглеждане на нещата от Twitter през сайта им, през десктоп клиент или през услуга на трети лица не е вариант, който бих приел.

Дълбоката ирония в случая е, че това се случва точно седмица след 20-годишнината от паметния ден, в който ръководството на CERN, под убеждението на сър Тим Бърнърс-Лий, подари безвъзмездно на човечеството технологията на World Wide Web с надеждата, че тя ще спомогне за развитието на един по-отворен и свързан свят, в основата на който стои свободната за достъп и обмяна информация.

Не мога да скрия, че Twitter беше любимата ми социална платформа, както и че това е втората ми раздяла с него. За съжаление, желанието за пълен контрол над достъпа до информацията от страна на компанията, вероятно като следствие от желанието всичко и всеки да бъде анализиран с рекламна цел, надделя. Така че тук е мястото, където общият ни път свършва. За щастие, цялото текстово съдържание на потока ми вече може да се извади под формата на архив. Защо не включват в него и графичното съдържание от съответната услуга на Twitter не е много ясно, но, ясно или не, ще трябва да свалям снимките си на ръка. Все още обмислям дали да го налея в специална архивна секция тук или да го изпратя в кутията за спомени, като за момента везните клонят повече към втория вариант.

Дали ще ми липсва Twitter? От една страна да, заради хора като действащия командир на МКС и хапливия хумор на саркастичния марсиански ровър. От друга страна, не мисля, че ще ми липсва фрагментираният информационен поток. Напоследък установявам, че съм загубил частично способността да се концентрирам върху дълги и понякога скучни текстове – способност, която всеки учен трябва да притежава и да развива до съвършенство. Частична вина за това имат и накъсаните информационни потоци, които непрекъснато се изливат от Twitter и подобните услуги за микроблогване. Така че, очаквам спирането на последните да се отрази положително на омекналия ми когнитивен мускул. И като цяло животът в Германия (или поне в Ахен) има една положителна страна, свързана с предпочитанието към общуване лице в лице на живо (на по халба бира, разбира се), към която неусетно привикнах, макар организацията на събитията да става предимно през Facebook, което до известна степен налага присъствието ми там. Факт е, обаче, че напоследък социалният ми живот започна наистина сериозно да пречи на виртуалния, така че се налагат известни консолидационни мерки спрямо последния, за да се запазят нещата управляеми (първи въпросните мерки отнесе вече покойният ми профил в G+). Да не говорим за постоянно нарастващото ми отвращение от всичкия душевно-социален ексхибиционизъм в социалната епоха, в който понякога импулсивно взимам участие и аз.

Има и още нещо, свързано с разочароващта и донякъде очаквана (не-)активност в експеримента с браузърите. Интернет просията вече не дава резултатите, които даваше едно време. Но повече за това – в следващото издание.

В заключение, перифраза на една песен от началото на прехода:

Последен твит,
сбогом любими!

О, да, и без малко да забравя — весел Великден!