Интервал

Отново на 20. Преди време открих, че на всеки две години мога да ставам на 20, стига да избера подходящата бройна система. Просто ей така, от разсеяност забравям да добавя скобките с числото на основата и отново съм млад, безгрижен и необременен с рутината и необходимостите на живота като редови член на обществото. Но днешното 20 е специално, защото бройната система този път е шестнадесетична. И защото 0x20, освен че е 2⁵ (а днес е 5-ти и 10 в двоична бройна система е 2), е и кодът на интервала във всички широко използвани компютърни азбуки, дори в недоразумението, известно като “7-битова GSM азбука”, с която се борих като прасе с тиква съвсем наскоро.

Интервалът, това лишено от графично изображение празно пространство. Интервалът, използван в някои компютърни езици за пълнеж на онези излишни части от стринговете, в които няма записано нищо смислено. Интервалът, ненавиждан от старите транслатори, чиято първа работа е да премахнат всички интервали от реда, защото от тяхна гледна точка последните са излишни. Интервалът, онази празнина във формите и документите там, където се очаква някой да впише нещо, за да внесе смисъл в безсмислието на празното пространство.

Но интервалите не са само безсмислени празнини. Те са също така жизнено необходими за нас хората, за да се спрем за миг и да си поемем глътка въздух между думите, между изреченията, между дните и годините на книгата, която наричаме наш живот. Без интервали думите се сливат, стават трудни за разделяне, появяват се дори двусмислия в интерпретацията им и от това комуникацията започва да страда, а страда ли комуникацията, страдаме и ние, които се опитваме да я осъществяваме. Защото какво сме ние, освен мравчици в огромен мравуняк – слаби в самотата си, но силни в единството, постигано чрез комуникацията.

Затова нека новата година от моето летоброене бъде годината на така необходимата глътка въздух, на почивка от лутането в търсене на смисъла, целта, пътя и щастието, на по-малко говорене и повече слушане, на дълбока интроспекция и размисъл, на преосмисляне на миналото и осъзнаване на настоящето. Годината, в която да бъда единствено себе си и за себе си. Просто годината на нищо повече и на нищо по-малко от един обикновен интервал – интервал във времето и интервал в пространството.

Годината на моя интервал.