iStyle'd

iМодата не подмина и мен. След като всичките познати технократи се сдобиха я с iPod, я с iPhone, нямаше как и аз да не се iСтилизирам. Ицаци вече е горд собственик на лъскав MacBook – бяла, 2,2 гигахерцова, двуглава iСапунерка, по думите на един от познатите ми ИТ динозаври.

След първоначалният ентусиазъм, че на нея безпроблемно ще върви Windows XP и ще мога да я ползвам и за работата си по Архимед, дойде и (раз)очарованието, че въпреки съвместимостта на хардуера с Windows XP SP2, машината всъщност никога не е била замислена да работи с него. Батерията свършва пъти по-бързо, подкарването на външен монитор с VGA връзка на 1680x1050 е като ниво от The Python Challenge (за щастие /един вид/, благодарение на Интел, а не на Епъл), а клавиатурният драйвер от BootCamp пропуска някои важни клавишни комбинации, поради което нямам Del, Print Screen, Page Up/Down и т.н. А работата с еднобутонния тъчпад е истинско приключение, особено при липсата на tapping. Добре че имам безжичен комплект с мишка и клавиатура…

Разбира се, всички проблеми стават несъществени, когато машината работи под управлението на операционната система, за която е създадена – Mac OS X 10.5.1 Leopard. Дори аз, Unix nerd-ът, започнал “кариерата” си на пристрастен компютърджия с ИЗОТ 1031C някъде между 2-ра и 3-та група на детската градина, не мога да скрия изумението си от красотата и функционалността на леопарда. Като изключа ужасното заглаждане на шрифтовете, дразнещо половината човечество (или поне половината от тази негова част, използваща компютри с Mac OS X), както и наличието на емнадесет различни API-та, Епъл са успели да постигнат нещо забележимо – да превърнат BSD в операционна система за хора, скривайки XNU ядрото и BSD обкръжението зад фасада от умерено употребени графични елементи и композитни ефекти, които засрамват Aero-то на Vista с пъргавината си, дори на старите вградени видеоконтролери на Intel (спомен от времето, когато подкарах хакнат Tiger на стария си лаптоп).

От хардуера нямам никакви оплаквания. Двуядреният 2,2-гигахерцов Merom с 4 MB L2 кеш ми е повече от предостатъчен. Santa Rosa чипсетът удря едно рамо на гладните за памет приложения, като осигурява 800 MHz на предната шина и по-малък делител. 13.3” широкоформатен екран ми идва малко нечетлив, но поне сега имам силен стимул най-накрая да се прегледам и снабдя с очила за работа с компютър. В началото имах резерви към гланцовите екрани, но покритието на този не отразява чак толкова много околната светлина, колкото това на HP и Acer машините, които бях виждал преди това (и които ми създадоха резервите). А в окомплектовката на лаптопа дори има кърпичка за почистване на екрана :) Клавиатурата е малко странна в началото, но с времето се свиква, а за заучаването на множеството клавишни комбинации силно помага опитът с Emacs :) Управлението на захранването е една от силните страни на Mac OS – 6 часа за разреждане на литиево-полимерната батерия при включен WiFi адаптер, свирещ iTunes и пуснати Skype и Adium, както и достатъчен интерес от моя страна към ставащото за да държа екрана включен през повечето време. Като стана дума за свирене, високоговорителите засрамват всичкото вградено озвучавне, което съм чувал до момента, вкл. прехвалените Harman Kardon на Toshiba, а на техен фон звукът на старото ми LG прилича на дрънчене на капаци от тенджери. И всичко това в компактен и равен (с еднаква дебелина по цялото протежение) поликарбонатен корпус и тегло от 2,36 кг 2,2 кг (без захранващия блок).

Единствено се оплаквам от тъчпада – невъзможно е да се настрои чувствителността му към натиск, което затруднява и без това трудното ми боравене с подобен род посочващи устройства. И без малко да забравя светещата ябълка на капака, представляваща изтъняване на корпуса и осветявана от подсветката на дисплея (водещо до стряскащото в началото наблюдение, че по средата на изгасналия екран се появява светла ябълка, когато капакът се освети отзад през деня):

Определено машината изглежда секси и може да спечели допълнителен бонус на всеки, опитващ се да свали поредната чатЪрка в кварталното интернет кафе (а ако това не помогне, корпусът в основата е достатъчно солиден за да бъде със сигурност свалена девойката посредством удар в тилната област…)

Някъде бях чел, че вграденият аудио кодек шуми и пука на външни тонколони/слушалки. Това може и да е било вярно за старите ревизии, но в този модел определено подобен дефект отсъства. Приятно впечатление прави и отсъствието на високочестотното пищене на захранващия блок при липса на натоварване и на двете процесорни ядра, типично за моделите от преди Santa Rosa чипсета. Крайно неприятен ефект, който ме изкарваше от нерви докато си играех с MacBook-а на научната ми ръководителка и който се лекува с изключване на едното ядро с помощта на един от инструментите от пакета за разработчици или чрез натоварване на машината. Второто, разбира се, за сметка на живота на батерията. (Пищенето обаче, макар и в много по-слаба форма, се появява при работа под Windows – още една причина да го ползвам само през виртуализация)

И тъй като аз, като една типична везна, се впечатлявам много повече от изпипването на детайлите, отколкото от грандиозността на цялото, не мога да не споделя възхищението си от наличие на индикатор за заряда на батерията, намиращ се в самата батерия (подобно на онези батерии със светодиодна лентичка, сработваща при едновременно стискане на две сензорни пъпки), както и от магнитното закрепване на накрайника на захранващия адаптер към лаптопа. Последният индикира визуално заредеността на батерията с един дискретен светодиод, променящ цвета си от оранжев на зелен при пълно зареждане на батерията:

Самият захранващ адаптер има специални прибиращи се уши, около които се намотава кабела:

Откъм софтуер, с Leopard идват една камара полезни програми, като например: iTunes – това, което Windows Media Player никога няма да стане, колкото и да копират от MS; iPhoto – нещо като Picasa на стероиди; DVD Player – нещо с възможностите на PowerDVD, но включено в (цената на) операционната система. За любителите на екстремните изживявания от вида “тия програми не ме кефят и ще си напиша собствена за целта” (към които май и аз спадам) в комплекта идва и средата за разработка Xcode. Има и хубав пощенски клиент, който обаче явно не е предназначен да работи с IMAP поща и не поддържа елементарна функционалност на последната (абонамент за несподелени папки, избор на отделна папка за изпратена поща на всеки акаунт и т.н.), поради което набързо инсталирах един Thunderbird. След това и един Remote Desktop клиент от Microsoft и нещата заспаха. За организираните (за разлика от мен) хора има iCal – стандарт сам по себе си.

Възниква резонният въпрос – освен за забавление, машината става ли за нещо друго? Определено да. Keynote от офис пакета iWork'08 прави невероятни презентации, поради което ще заделя 160 лв да си го купя след изтичане на пробния му период. С виртуализиращ софтуер от типа на Parallels недостатъците на BootCamp се лекуват лесно, а възможността за drag&drop между Mac OS приложения и виртуалния Windows просто убива всичко детско в мен. За работата ми като физик си имам VMD, Python, компилатори на C и Fortran, LaTeX дистрибуция и, разбира се, терминален емулатор с прозрачен композитен фон :) (похвално за Епъл е, че в Leopard терминалът най-накрая поддържа без проблеми UTF-8 и не третира кирилицата като йероглифи)

Една малко стряскаща особеност на маковете е, че поради хардуерния дизайн на охлаждането, работата със затворен дисплей не се препоръчва. При това не се препоръчва до такава степен, че влизането в спящо състояние при затваряне на капака е неизбежно (под Mac OS X, не и под Windows).

За сметка на това машината работи без да прегрее в леглото, дори да потъне малко в него. Горното обяснява и защо на разните конференции потребителите на Mac-ове ги носят отворени през целите зали :) И тук малък бонус от Епъл – при затваряне на капака системата преминава в нещо средно между сън и хибернация, наречено Safe Sleep. Паметта се записва на диска, също както при хибернацията на Windows, но RAM подсистемата остава под напрежение, както при нормалното състояние на сън. Така при преждевремен отказ на батерията състоянието на машината остава съхранено. Не че сънят изисква невероятно количество енергия – само 2% от заряда на батерията за 3 часа. Напълно допустима цена за удоволствието да имаш работеща машина 1 секунда след отваряне на капака (не включва времето за повторно закачане на безжичната мрежа). Чистата хибернация не е директно достъпна за простосмъртните, които не обичат да си играят с командите в конзолата, но един малък widget за Dashboard, наречен DeepSleep я задейства с едно кликване.

И накрая един съвет: ако се навиете да си купите нещо от магазин iStyle (на пресечката на Раковски и Граф Игнатиев) и искате да платите с дебитна карта, но поради някаква причина всички опити за свързване на POS терминала с банката пропадат, кажете им да си отворят и затворят телефона. Те вече знаят защо ;)

П.П. Нямах намерение това да се превръща в обстоен обзор на MacBook, но нещата се изплъзнаха от контрол…

П.²П. По случая си сменям псевдонима на iCaci :)

Добавка: Теглото на SR моделите наистина е само 2,2 кг без захранващия адаптер. И бях забравил за кърпичката за почистване на монитора, или по-скоро не знаех, че е такава, поне по време на първоначалното писане.