Хальоо, Единбъръ!
Няма нищо по-лошо от хубавото време. Или май беше обратното…
Всъщност времето няма голямо значение, когато ти забавят багажа с два часа и още два часа след пристигането му ти се обади от български мобилен номер някакъв индиец с типичния “What seems to be the problem?" акцент, за да ти каже, че багажът (както и този на още десетки разярени клиенти на British Airways) ще бъде доставен до указания адрес между 9 и 12 на другия ден. Не помогнаха много и думите на Плин, че това с багажа е нормална “практика” на BA в последните години.
За щастие дъждът вече се беше извалял и дъждобранът в забавения багаж не ми беше толкова необходим, което позволи да се насладя на пешеходната разходка в центъра и после до хотела. С радост откривам, че Единбург не се е променил толкова много от 2003-та насам – поне улиците са си на мястото :) Дори в тъмата успях да разпозная много от важните елементи на предишния ми (а и настоящ) престой: музея; Accounts Payable (много важно място за посетителите от HPC-Europa); банката, осребряваща чековете (другото важно място за посетителите от HPC-Europa); тунелa към Tesco; края на Meadows Park и др. Разбира се, ако не беше Плин да ме насочи, бих бил загубен (буквално), а HPC-Europa++ щеше да трябва да осребрява и сметка за такси. Спестихме им пари – очкавам да са благодарни ;)
Милите собственици на хотелчето са оставили дори електрическа кана и кутийка чай (с антиоксиданти :)), от което удобство се възползвах практически веднага. После си направих втори чай от пакетче Fervex. Наистина сгрява.
Сега лягам и умирам. Полетите се оказаха много по-уморителни, отколкото изглеждаха. А и комбинацията от настинка и синузит никак не ми понася… Поне няма да имам проблеми със ставането – часовата разлика ще ми помогне.
П.П. Много съм зле. 5 минути изучавах нощната лампа, докато намеря ключа.
П.П.2: Сега, 5 дена по-късно, когато въвеждам записката, установявам, че забавянето на багажа не беше всъщност повод за такова притеснение. Всяко зло за добро, а в моментите на промоция – дори за две :)