Маарата/Деветашка пещера/Орешака/Беклемето

Опознай родината си, за да я обикнеш. Под този надслов ни приканваха (или по-скоро принуждаваха) на чавдаро-пионерските екскурзии в основното училище. Под този надслов продължихме да обикаляме по семейно и с приятели в зората на демокрацията, когато можехме да си го позволим. Под този надслов и досега тръгвам с готовност към всяко непознато кътче на България.

Местността Маарата е като парче от Рая, забито в северния край на Деветашкото плато, южно от село Крушуна, Ловешко. На едно място са събрани система от пещери, от които извира река Маарата, преминаваща през множество карстови каскади, включително един 15 метров водопад и завършваща с терасовидни образувания, водата в които има невъобразимо син цвят поради високата концентрация на разтворени карбонати. През насечената местност се вие тясна на моменти пътека, като основните места за отдих са на върха до входовете на пещерата.

Дветашката пещера е внушително природно образувание до село Деветаки, Ловешко. С огромния си овален вход и множеството таванни отвори, през които се процежда дневна светлина, пещерата прилича повече на система от скални мостове. Растителността и пресичащото я поточе затвърждават тази представа. Достатъчно е обаче човек да навлезе по-навътре в една от двете галерии, за да се убеди, че тази представа е напълно погрешна. В пещерата се намира защитена популация от прилепи, а специфичните й размери я правят обитаема — факт, който не е убягнал на поколения хора. Във върешносттта са разположени редица конструкции, вариращи от древни светилища до поддържащи инженерни съоражения от времето, когато пещерата е била използвана за съхраняване на част от военновременения резерв.

Беклемето е най-високата точка на предхода Троян—Кърнаре. Там се намира един от множеството мегалитни паметници, построени по върховете на Стара Планина. Историята на внушителната арка, разбира се, не е описана на самото място, а основата й е изографисана от вандали.

Малкото ни пътешествие започна в ранното утро на миналата неделя, като премина от центъра на Казанлък през последователно съ-/забиране на пътешественици от Мъглиж и Шипка, кратък престой в Габрово за презареждане с кафе на горивните клетки (там някъде GPS-ът ни навря в една затворена улица и доверието в него някак спадна) и спокоен преход до село Крушуна. След като туристите се находиха, лудите се налудуваха, а снимачите се наснимаха, веселата групичка от 20 човека се пресели в Деветашката пещера, където повторно изнесе маймунското си шоу. Следобедът беше обилно полят и заситен в Богомиловата къща в Орешака. Казанлъшката част от групичката (15 човека) се качихме на Беклемето по пътя за Кърнаре, където някои се застояха къде повече, къде по-малко, след което се прибрахме благополучно по тъмни доби.

Дали поради досегът с природата, дали поради веселата компания, дали поради пауър метълът, който се лееше в колата през повечето време, но пътешествието ми подейства силно зареждащо, като действието му продължи дори след обратния сблъсък със сивото ежедневие в София.

Благодаря ти, Веско!

Коментари