Маднес по физичному

Както ни учи Хамилтон (онзи от началото на 19-ти век, а не онзи, който спечели купата във Ф1 вчера), природата е екстремист – нещата се случват по такъв път, по който функционалът на действието \(\textrm{A}\left[\cal{L}\right]\) има екстремум. И тъй като лагранжианът на живота \(\cal{L}\) е много сложна функция, то действието има множество екстремуми, сред които се отличават два: глобалният минимум на лесния път и глобалният максимум на трудния път. И двата пътя свързват две еднакви точки във времето и пространството – тази на желанието и тази на целта. Кой от двата пътя ще подхванем, в механистичния възглед се определя единствено от посоката и големината на скоростта в началната точка. И веднъж попаднали на един от двата пътя, измъкване няма, трябва да го извървим докрай, каквато и да е цената. Не защото не можем да се разкаем, а защото такава е математиката – строга и безжалостна, решение на няколко частни диференциални уравнения от втора степен, както ни учат Лагранж и Ойлер, като за разлика от обратимата механика, времето за нас усилено тече само в една посока и не можем да го върнем назад с простото дописване на един знак минус. И когато с мъка или радост стигнем крайната точка с ужас разбираме, че от там започват нови пътища, и че минавайки по предишните различни пътища излизаме в крайната точка с различни скорости, и че отново изборът за пътя нататък е предопределен. И че изходът от предишния труден път води директно към входа на следващия труден… Изобщо, в механистичния възглед някои хора са обречени да поемат само по трудния път, а други да се плъзгат леко и приятно по улеите на живота. И всичко зависи от онзи миг на зачеването, петнадесет милиарда години назад във времето.

Разбира се, това е само в механистичния възглед. Нещата в реалния живот не стоят така. Там контрол има човешката свободна воля. Или поне така си повтаряме усилено от векове насам, въпреки страховете ни, че свободната воля може да е илюзия, заложена в изпълнението на вселенската математика.

П.П. А всъщност, просто исках да напиша, че вече ходя в близкия супермаркет, който е по-скъп от Tesco, но поне не ме болят ръцете, след като оставя торбите у дома.