Money, money, money...

Преди да дойде в Единбург, wes ме попита, какви по-специални неща трябва да си носи. Отговорих му, без да се замислям: кесия за монети. От онези същите, по възможност от естествена кожа, които персонажите във филмите на средновековна тематика си подхвърлят, със и без повод. Благодарение на уникалната монетна система на UK, дори и за относително бедните хора тук може да се каже, че имат дебели портфейли. Монетите са наистина големи – човек би казал, че в действителност съдържат ценния метал, чиято парична равностойност представляват. И градацията на размерите е невероятна:

• 2 лири – голяма биметална джанта (по-голяма и по-дебела от 1 лев/евро)
• 1 лира – малка, жълта и дебела
• 50 пенса – голяма, многоъгълна и тънка
• 20 пенса – малка, многоъгълна и тънка
• 10 пенса – голяма и тънка
• 5 пенса – много малка и по-тънка
• 2 пенса – голяма медна
• 1 пени – малка медна (но по-голяма от 5-те пенса)

И понеже картините казват повече от хиляда думи всяка, а ме мързи да пиша, то представям в цялото им великолепие моите 8,99 GBP (толкова са, няма маркетингови трикове в случая), които по никакъв начин не се събират в отделението за монети на портфейла ми:

При сегашният курс това е около половината от сумата в небезизвестното сред казанлъшките IT среди съкровище на Милена (a.k.a. DF)

Забавата обаче не свършва с монетите, а едва започва. В Шотландия (и Северна Ирландия) се наблюдава и следният интересен момент: въпреки, че монетите в цялото Обединено кралство се секат в кралския монетен двор и са едни и същи навсякъде, то същото не може да се каже за банкнотите. Не просто шотландците имат възможността да се радват на собствени банкноти, практически безполезни извън рамките на Шотландия, въпреки еквивалентността им на кралските такива и надписите “XX pounds sterling”, но и привилегията да ги печатат имат няколко търговски (а не централни) банки, сред които Bank of Scotland, The Royal Bank of Scotland plc (онази, дето я купи Lloyd) и Clydesdale Bank. При това банкнотите, дори тези на Bank of England, не са законни платежни средства, а по-скоро полици, срещу които ковчежникът и директорът на съответната банка обещават да изплатят на приносителя някаква сума (вероятно в онези монети от по-горе, ако всичко трябва да е законно). Озаконено “Монополи”, един вид, с няколко вида шарени хартийки. (Положението в Северна Ирландия е още по-зле – банките там са четири)

Поради особенния им статут, шотландските хартийки (подобно на севрноирландските) са наистина безполезни извън Шотландия, включително и до известна степен на територията на останалата част от Обединеното кралство. По тази причина същите следва да се обменят в английски банкноти (да се разбира като хартийки с лика на кралицата), което става на гишетата за корпоративно обслужване в търговските банки. Курсът, за щастие, все още е 1:1.