Тест на батерии на стар MacBook

Веднъж на месец е добре литиевите батерии на мобилните устройства, в това число и лаптопите, да се разреждат напълно и зареждат след това. Процесът обикновено се нарича калибриране и помага на зарядната електроника да се адаптира към променящия се с времето капацитет на батерията.

От няколко месеца не бях прилагал въпросната процедура на близо 18-месечния ми бял  MacBook (late 2007), въпреки ежемесечните напомняния от страна на iCal. И понеже някакви хора ме питат, колко време машината работи на батерии, при което обикновено цитирам наизуст времена от порядъка на “3 до 5 часа”, то използвах момента и оставих заредената до дупка батерия да се разреди при следното нетипично за мобилна работа натоварване:

  • екран: максимална яркост и забранен режим на гасене
  • твърд диск: забранен режим на гасене
  • WiFi: включен и асоцииран към домашната 802.11g мрежа; активен мрежов трафик
  • Bluetooth: включен в откриваем режим
  • аудио: поддържа се включено със свирещ iTunes
  • CPU: C2D T7500 (2.2 GHz, 4 MB L2), 5-10% натоварване от iTunes и VNC сървъра Screen Sharing
  • RAM: 2x2 GB DDR2-667 MHz в двуканален режим

През цялото време към машината беше свързан отдалечен VNC клиент (вграденият в OS X такъв), през който се виждаше заемащият почти целия екран прозорц на iTunes в DJ режим и Cover Flow изглед с всичките му интерфейсни анимации.

Равносметката е, че батерията удържа 3 ч 32 мин преди операционната система да предприеме насилствено съхраняване на системната памет и приспиване на компютъра. 52 мин по-късно светодиодът за спящ режим продължава да мига, т.е. резервният капацитет на батерията все още не е изчерпан1.

Разбира се, едно такова натоварване в никакъв случай не може да се нарече типично при работа на батерийно захранване. Обикновено Bluetooth адаптерът стои изключен, освен ако не се налага да свалям снимки от телефона или ръцете ми са твърде потни за работа с тъчпада и трябва да използвам Bluetooth мишката. Екранът е достатъчно ярък, та да се вижда прилично и при намалена наполовина осветеност. Твърдият диск по подразбиране бива изключван, когато няма обръщения към него. С изключен WiFi и постоянно работещ твърд диск (писане на LaTeX, компилиране, преглеждане посредством скролиране нагоре-надолу на резултатния PDF, ново писане, компилиране и т.н.) съм успявал да запълня дори повече от 5 скучни часа на летище Heathrow.

Не е зле като за машина, произведена преди близо 2 години.


  1. Батерията е сравнително запазена (под 100 цикъла). ↩︎