ДжобнаКнига

Той е дебел само 8.5 мм и тежи едва 174 грама. Има 6” Vizplex екран с контраст на стар вестник от рециклирана хартия. С гъстота от 166 dpi и цели 16 нива на сивото буквите изглеждат като напечатани върху него. Литиево-полимерната му батерия обещава безпроблемно прелистване на няколко хиляди страници, при което той не се превръща в безформена дрипа. Ако буквите му ви се струват малки, просто натискате бутона +. Ако не ви харесва нечетливият едър шрифт в стил и.к. Б*РД (чиито книги биха станали двойно по-тънки и дори биха ставали за четене, ако заложат на типогрфията, а не на количеството страници), просто качвате нов в /system/fonts и го избирате от настройките. Той поддържа PDF (с Reflow), ePub, DjVu, FB2, CHM и някои други, които дори не знам къде се ползват. И не, той няма лъщящо сензорно стъкло, разположено над E-Ink пакета, нито WiFi, нито СинЗъб, нито пряка 3G връзка към Amazon или Barnes & Noble. Той има просто слот за SD карти с обем до 32 GB. И не изисква iTunes-подобна програма – просто записвате файловете на картата или във вътрешната памет през mini-USB порта. Той е идеален за четене в тоалетната на поредната купчина научни статии в PDF или на “онази безобразно напечатана книга, дето не става за четене, но пък в читанката я има на ePub”. Той разбира и от DjVu, така че “ония дискове от Колхоза” могат да влязат в употреба и човек да се поизучи малко, па макар и не особено законно (но пък законно ли е, че държавата задушава най-реномираните си университети, след което главният пожарникар, пардон, министър-председателят, ги упреква, че чакали на бюджета). Слушат ви се аудио-книги? Няма проблем – той просвирва и MP3.

А като ви писне да четете, може да да поиграете шах, или судоку, макар управлението с джойстика да е малко терсене. Ако знаете някоя друга игра и ви влече писането на програми под Linux, то той си има и SDK.

Дразни ви темата? Няма проблем – редактирате един няколкостотинредов файл, слагате свои картинки, компилирате темата с достъпната от сайта програма и той изглежда точно така, както вие го искате.

Той се произвежда в Китай (но и iPad се произвежда там, мм?), а се програмира в Украйна. Затова няма проблеми с кирилицата в нито един от поддържаните формати. И с китайските йероглифи няма, стига да си качите допълнителните шрифтове. А наличието на Adobe Reader му позвлява да чете дори книги с DRM защита, макар AR да се вълнува до извъпросителняване от кирилицата в ePub книгите.

Той не е Kindle. Той не е Nook. Той дори не е на Sony. Той е просто PocketBook 301+ – (само-)подарък за поредната обиколка на Земята около Слънцето от онзи фиксиран момент в миналото…

(източникът на снимката е недвусмислено отбелязан върху нея)

Поставен в калъфчето, придобива размерите на нормален тефтер. И от него се чете прекрасно в междуградския автобус, особено ако човек е близо до светлината на прозореца.

За впечатленията от устройството и последствията от продължителното четене от електронната хартия ще напиша след време.

П.п. Няма да обяснявам защо се сдобих точно него, след като останалата ми техника, без телефона е на Apple. Феновете няма да ме разберат, а другите просто няма да попитат…