R.I.P. SP2

Днес, с нескрита болка в сърцето установих, че старият IBM SP2 в мазето на ФМИ е мъртъв. Причината за смъртта - инфаркт (датиращ още от 2005 г.), последван от технологичния еквивалент на гаврата с труп.

Предистория

../images/13.thumbnail.jpg

SP2 във ФМИ - преди

Машината беше докарана през далечната 2005 г. от Германия, след като вярно беше служила в един от теоретичните институти на Max Planck Institute. Инициатор от германска страна беше един от бившите дипломанти на настоящата ми научна ръководителка, който използва вратичка в тамошните закони и осигури даряването на машината на СУ. От българска страна цялата работа беше свършена от научната ми ръководителка (доц. Пройкова), която използва връзките си от най-високо ниво за да уреди транспорта и безмитния внос на скъпата за времето си техника. След като се оказа, че престоят на SP2 в сградите на ФзФ няма да го бъде, беше договорено специално помещение във ФМИ, където беше изградена климатична система и осигурена трифазна електрозахранваща линия. IBM България проектираха помещението и свързаха множеството кабеляци на добра воля (т.е. безплатно), но по-голямата част от захранващите блокове изгоряха при тестовото пускане на системата. Причините останаха неизяснени и до ден днешен, а ремонтът на блоковете се отложи с години. За закупуване на нови не можеше и дума да става (при цена от 8000 евро на старо за захранващ блок!). Бяха направени няколко запитвания към източно- и централнооевропейската дирекция на IBM за евентуална помощ за възстановяване на машината или за изграждането на нова такава, бяха дадени и обещания от високопоставени служители, но в крайна сметка нищо не се случи. Постепенно интересът замря, особено след закупуването на новия клъстер във ФзФ. Остана само надеждата, че някой ден машината ще намери мястото си като музеен експонат на напредналата технология на IBM от 1994 г.

За съжаление машината никога няма да види музей, защото…

Наши дни

../images/14.thumbnail.jpg

Остатъците от SP2 във ФМИ

Това, което не се забелязва на снимката е, че едната кула е напълно изтърбушена, а другата се използва за стелаж. Навсякъде из помещението има разхвърлени части от някогащните процесорни възли, примесени с дебел слой прах от строителни отпадъци. От достоверен източник, участвал активно в разграбването, се разбра, че машината е потребена “по предназначение” (да се чете - всеки си взел каквото му потрябвало). Контролните работни станции от тип RS/6000 също не са оцелели (едната беше съоръжена със 128 MB RAM /от 1994 г.!/)…

../images/15.thumbnail.jpg

Бивш изчислителен възел

../images/16.thumbnail.jpg

На някого са му трябвали памети…

Гледката е просто покъртителна. Но много по-покъртително е отношението на тези, които са се отнесли към университетското имущество като към трактор в изоставено ТКЗС. Гореупоменатият източник - дългокос и очилат момък, далечно подобие на администратор (или /не/вещо техническо лице), разказваше с някакъв особен патос за превръщането на процесорните радиатори в охлаждане за… аудио усилватели. А твърдите дискове били “рециклирани” и с тях били снабдени някакви PC-та… WTF?! Разбира се, някой (да не споменавам имена) е позволил всичко това.

Дори сарказмът ми отказа да коментира в случая…

Коментари