Преди почти месец разузнаването докладва, че предишното писание е възможно да е предизвикало известен смут сред около 33% от четящите тук (което вероятно прави един или двама души), поради което започнах да списвам някои пояснения. След това ми се струпа работа и малко поотоложих, но след годишния Mitarbeitergeschpräch днес, където отново засегнахме темата за щастието, както професионалното, така и личното, седнах да завърша това писание.
Понякога в нещата които правя, и най-вече в тези, които пиша, прозира капка меланхолична тъга, която лесно може да се сбърка с нещастие или с някаква форма на депресия.
Отново на 20. Преди време открих, че на всеки две години мога да ставам на 20, стига да избера подходящата бройна система. Просто ей така, от разсеяност забравям да добавя скобките с числото на основата и отново съм млад, безгрижен и необременен с рутината и необходимостите на живота като редови член на обществото. Но днешното 20 е специално, защото бройната система този път е шестнадесетична. И защото 0x20, освен че е 25 (а днес е 5-ти и 10 в двоична бройна система е 2), е и кодът на интервала във всички широко използвани компютърни азбуки, дори в недоразумението, известно като “7-битова GSM азбука”, с която се борих като прасе с тиква съвсем наскоро.