(Нетърпеливите могат директно да прескочат до частта Ако пожелаете да участвате, след което да се върнат към скучните технически подробности)
Въпреки непрекъснатото поевтиняване на изчислителните ресурси, закупуването на голяма изчислителна машина все още е проблем пред редица недобре финансирани групи. Също така не всеки може да си позволи закупуването на изчислително време от доставчици на облачни услуги. Много преди времето на облаците, проектът SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence) популяризира изчислителен модел, при който хиляди домашни потребители можеха да дарят неизползваното изчислително време на собствените си компютри за извършване на научни изследвания.
Днес беше второто официално представяне на клъстера ни като част от Деня на отворените врати на Физически факултет на СУ. Решихме да се изхитрим и да минем мързеливо като само обновим числата по слайдовете от предишното. Кой да се сети, че дните на отворените врати традиционно се посещават и от ученици…
Трябваше да се импровизира, а лекцията се разтегли до над час, в това число и двете демонстрации, в които електронната ни дъска получи бойното си кръщене.
Той изсъхна след наводнението и отново е на линия. Той е по-шумен отвсякога сега, когато се наложи да премахнем издулия се и изгнил паркет и балатума и да го оставим върху мозайката. Той ще бучи на живо в събота, 16 април 2011 г., когато в Деня на отворените врати на ФзФ ще бъде представен (за пореден път) от 13:00 в семинар В44.
Ако си падате по бучащи компютри, пращящи лазери и плазми, цвърчаща електроника или се чудите как трошат парите на данъкоплатците ония във ФзФ на СУ, то заповядайте в събота и бъдете просветени (или възмутени) :)
Понеже не спират да ме питат едно и също, а и често след това забравят и ме питат отново, смятам, че трябва да внеса известно пояснение по отношение на научните степени и званията в България.
На най-ниското стъпало в развитието на един учен са образователните степени, които показват нивото, до което той се е изучил. Съгласно закона за висшето образовние, последното има две степени: бакалвър и магистър. Придобиването на всяка от тях става при спазване на определените държавни изисквания по отношение на изучаваните дисциплини и общия брой часове, обикновено след полагане на държавен изпит и/или защита на тезисен труд.
Как се роди идеята за факултетния клъстер? Как решихме какво да закупим и да инсталираме на него? Какво представлява той в момента и какво ще представлява след по-малко от месец? Колко работа е извършил до момента? Кой и за какво го ползва?
Отговор на тези въпроси се опитахме да дадем този четвъртък по времето на традиционния, но рядко провеждащ се катедрен семинар на катедра Атомна физика на ФзФ. Събра се интересна публика, а статичната версия на представянето слагам тук за тези, на които може да им бъде любопитно.
Всичко се връща – гласуваш, а дни след това те гласуват. 11 на 1 на 0. Равносметката в три прости числа на последните 5 години от живота ми. Иначе казано:
Въз основа на резултатите от гласуването, Специализираният Научен Съвет по Радиофизика, физична и квантова електроника препоръчва на ВАК да присъди на дисертанта Христо Илиев образователната и научна степен “доктор”…
Утре започвам да прехвърлям топката в ръцете на ВАК.
Най-страшното е, че аз съм автор на въпросния труд, който виси повече от година пред стаята ни във ФзФ, като никой не е забелязал подчертаното… до днес :)
или
въпрос на гледна точка
ManiaX ми препрати днес следното интервю с любимия ми учител от гимназията, небезизвестния физик Теодоси Теодосиев (дето има школа, връзка към която има ей там, в секцията “Връзки”). Струва си да се прочете.
Както ни учи Хамилтон (онзи от началото на 19-ти век, а не онзи, който спечели купата във Ф1 вчера), природата е екстремист – нещата се случват по такъв път, по който функционалът на действието \(\textrm{A}\left[\cal{L}\right]\) има екстремум. И тъй като лагранжианът на живота \(\cal{L}\) е много сложна функция, то действието има множество екстремуми, сред които се отличават два: глобалният минимум на лесния път и глобалният максимум на трудния път. И двата пътя свързват две еднакви точки във времето и пространството – тази на желанието и тази на целта.