(Това вероятно е едно от най-добре поддържаните поизоставени местенца в световната мрежа. Редовно почиствано, архивирано, обновявано, проветрявано – като истински отглеждано е. – бел. авт.)
Не знам как ми дойде да пиша. Сигурно защото е петък, а петъците не са сред най-продуктивните дни, дори в държавата на усърдно работещите от 9:00 до 18:00. Днес е 22-ри ноември, което означава две неща.
Първо, от днес отваря Weihnachtsmarkt, или с други думи, изключително мазни Reibekuchen и Glühwein на корем.
Още помня всеки звук, всяко движение, всяка глътка въздух него ден – 23-ти януари 2012 г. – на пръв поглед обикновен, забързан по софийски, зимен понеделник. На пръв поглед обикновен маршрут по булевард Брюксел, почти пуст както обикновено, през входа на Терминал 2, където, както обикновено, цари суматоха от пристигащи и заминаващи, посрещачи и изпращачи, през проверката за сигурност и граничния контрол, до седалките в партера на изхода, от който автобусите извозват пътниците до спрелите някъде там самолети.
icaci.info из нот дед! Само, подобно на автора си, е застинал дълбоко в безвремието на философското осъзнаване на целта и смисъла на Промяната. Промяната, която никога не е лека и която често боли, вътре и вън от нас. Промяната, която руши установеното с много труд и любов, поради което се страхуваме от нея, отпъждаме я и се пазим, заключвайки се зад дебелите плътно непроницаеми стени на страха от нея. Липсата на Промяна е удобна, сигурна.
Епохалните събития в родината ни обикновено са белязани с разрушения.
Обитателите на университетския комплекс в Лозенец вероятно разпознават сградата на снимката, превърнала се в своеобразен паметник на безвремието, в което изпадна Алма Матер с настъпването на Новото време. Скелетът на никога недостроената сграда на Центъра по информатика подлежи на демонтаж, който вече започна, както се вижда.
Скоро време ветераните във факултета ще се познават по това, че са виждали металното чудовище:
Опознай родината си, за да я обикнеш. Под този надслов ни приканваха (или по-скоро принуждаваха) на чавдаро-пионерските екскурзии в основното училище. Под този надслов продължихме да обикаляме по семейно и с приятели в зората на Демокрацията, когато можехме да си го позволим. Под този надслов и досега тръгвам с готовност към всяко непознато кътче на България.
Местността Маарата е като парче от рая, забито в северния край на Деветашкото плато, южно от село Крушуна, Ловешко.
или
въпрос на гледна точка
Руините в далечния план са онова, което е останало от административната сграда на едно от високотехнологичните предприятия в НРБ от годините преди т.нар. преход – Завод за Тестерно Оборудване, гр. Мъглиж (част от системата на ДЗУ). Сграда, в която преди 20+ години едно невръстно дете от втора група на детската градина за първи път се сблъска с чудесата на нещото, наречено компютър ИЗОТ 1031C. По зелено-черния екран на машината тичаше малко човече с лопата, преследвано от и преследващо други малки човечета и използващо лопата по предназначение за копаене на дупки и не по предназначение за чукане по канчетата на другите малки човечета, попаднали в изкопаните дупки… И въпреки че Lode Runner не беше, може би, най-добрият начин да привлечеш вниманието на едно невръстно дете, то възможностите на компютъра оставиха трайно впечатление в съзнанието на детето и завинаги фиксираха любовта му към бръмчащите силициеви чудовища и примигващите растерни екрани…
Националната галерия на Шотландия е нещо, което е препоръчително да се види от всеки посетител на Единбург. Разположена в самото сърце на града, галерията се помещава в две съседни сгради, свързани с подземен коридор (така че няма особено значение, в коя от двете започвате посещението си). Входът по принцип е безплатен, освен в случаите на специални изложби, за които се продават съответните билетчета. Картините са много, придружени от прилично дълги описания, което прави почти невъзможно пълноценното ѝ обхождане в рамките на един ден.
Навих се да отида на истински рок концерт, за първи (и твърде вероятно последен) път в съзнателния си живот (изключвам концерта на Б.Т.Р. в центъра на Казанлък преди ехеееееее време). Принципно не съм от типа хора, ходещи по концерти, тъй като музиката на живо, освен ако не е камерна, джазова или на Жан-Мишел Жар, единствено разваля доброто ми мнение за групите, съставено след внимателно прослушване на студийните им записи. Но пък в крайна сметка, след стотиците неуредици, съпътстващи иначе приятния ми престой в Единбург, нещата едва ли можеха да станат по-зле, отколкото бяха.
Няма нищо по-лошо от хубавото време. Или май беше обратното…
Всъщност времето няма голямо значение, когато ти забавят багажа с два часа и още два часа след пристигането му ти се обади от български мобилен номер някакъв индиец с типичния “What seems to be the problem?" акцент, за да ти каже, че багажът (както и този на още десетки разярени клиенти на British Airways) ще бъде доставен до указания адрес между 9 и 12 на другия ден.