Пет години и едно обещание по-късно, отново държа в ръцете си билет за полет на British Airways до Единбург, Великобритания. Бавно отброявам последните 39 часа в България за това лято (или в България изобщо, ако самолетът се окаже пълен с терористи :P). И с всеки изминал такъв осъзнавам, колко трудно е човек да смени внезапно хабитата си, обстановката, нещата, които прави. Мислех си, че отиването там ще е просто – слагам на пауза всичко тук, а два месеца по-късно отново натискам бутона и нещата си продължават по старо му.
Пролет е. Температурите се покачиха рязко. Хората плъзнаха по паркове и градинки, търсейки малкото останали свежи кътчета сред бетонните затвори на София. И понеже всеки втори има лаптоп и го разнася навсякъде със себе си, безжичният интернет на открито стана просто първа необходимост. Или поне така смятат от Оптиц-Цом и община Оборище:
Идеята е чудесна, обаче след щателната обиколка след работа на парк Оборище, моя милост установи, че само един представител на Хомо Компютус се беше възползвал от похабените за рекламната кампания средства.
Като да напомни за себе си, пролетта реши да оцвети сивото и мръсно софийско ежедневие с красива двойна дъга:
От друга страна, всички знаят поверието, че където свършва дъгата, там е гърнето с жълтиците. Този път гърнето се оказа… СУ. Защо ли имам странното усещане, че точно тази дъга започва от двора на ректората на СУ, превърнат в платен паркинг от г-н бившия ректор:
Дали наистина дъгата е била в СУ ще проличи, ако внезапно е нарастнал броят на мустакатите и брадати девойки в автобус 280 ;)