Шотландия

Преди да дойде в Единбург, wes ме попита, какви по-специални неща трябва да си носи. Отговорих му, без да се замислям: кесия за монети. От онези същите, по възможност от естествена кожа, които персонажите във филмите на средновековна тематика си подхвърлят, със и без повод. Благодарение на уникалната монетна система на UK, дори и за относително бедните хора тук може да се каже, че имат дебели портфейли. Монетите са наистина големи – човек би казал, че в действителност съдържат ценния метал, чиято парична равностойност представляват.

Навих се да отида на истински рок концерт, за първи (и твърде вероятно последен) път в съзнателния си живот (изключвам концерта на Б.Т.Р. в центъра на Казанлък преди ехеееееее време). Принципно не съм от типа хора, ходещи по концерти, тъй като музиката на живо, освен ако не е камерна, джазова или на Жан-Мишел Жар, единствено разваля доброто ми мнение за групите, съставено след внимателно прослушване на студийните им записи. Но пък в крайна сметка, след стотиците неуредици, съпътстващи иначе приятния ми престой в Единбург, нещата едва ли можеха да станат по-зле, отколкото бяха.