Вместо увод По-добре късно, отколкото още по-късно. Доста вода изтече и много неща се промениха, откакто за последно писах тук за HPC. Всъщност откакто за последно писах тук изобщо. Едно от непроменимите неща, обаче, остава тенденцията на прехода от монолитни процесори с едно свръх-бързо ядро към процесори с множество относително по-бавни ядра или такива с огромен брой много прости ядра (напр. GPU). Дори часовниците не остават незасегнати. Силен двигател на тази тенденция е и масовото навлизане на машинното самообучение.
(Нетърпеливите могат директно да прескочат до частта Ако пожелаете да участвате, след което да се върнат към скучните технически подробности)
Въпреки непрекъснатото поевтиняване на изчислителните ресурси, закупуването на голяма изчислителна машина все още е проблем пред редица недобре финансирани групи. Също така не всеки може да си позволи закупуването на изчислително време от доставчици на облачни услуги. Много преди времето на облаците, проектът SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence) популяризира изчислителен модел, при който хиляди домашни потребители можеха да дарят неизползваното изчислително време на собствените си компютри за извършване на научни изследвания.
След минутката телевизионна слава в предаването на БНТ “Красива наука”, вече практически нищо не ме спира да говоря пред публика от непознати хора. Затова и най-после се преборих с предразсъдъците си и реших да се включа с лекция в тазгодишното издание на OpenFest. Под заглавието “Направи си сам суперкомпютър” се крие доста амбициозна цел, но времето от 45 минути едва ли ще позволи да я реализирам изцяло. Все пак, ако проявявате някакъв интерес към мащабната изчислителна техника, то заповядайте идната неделя от 17:15 в зала “София” на Интерпред.
Днес беше второто официално представяне на клъстера ни като част от Деня на отворените врати на Физически факултет на СУ. Решихме да се изхитрим и да минем мързеливо като само обновим числата по слайдовете от предишното. Кой да се сети, че дните на отворените врати традиционно се посещават и от ученици…
Трябваше да се импровизира, а лекцията се разтегли до над час, в това число и двете демонстрации, в които електронната ни дъска получи бойното си кръщене.
Той изсъхна след наводнението и отново е на линия. Той е по-шумен отвсякога сега, когато се наложи да премахнем издулия се и изгнил паркет и балатума и да го оставим върху мозайката. Той ще бучи на живо в събота, 16 април 2011 г., когато в Деня на отворените врати на ФзФ ще бъде представен (за пореден път) от 13:00 в семинар В44.
Ако си падате по бучащи компютри, пращящи лазери и плазми, цвърчаща електроника или се чудите как трошат парите на данъкоплатците ония във ФзФ на СУ, то заповядайте в събота и бъдете просветени (или възмутени) :)
Днес е паметен ден за историята на високопроизводителната изчислителна техника в Софийски Университет. 20 дена преди да се навърши една година от началото на последното разширение на клъстера physon, следвано от поредица от технически премеждия с електрозахранването и охлаждането, днес процесът официално завърши. След два големи ремонта – прекарване на нова трифазна инсталация направо от главното табло на сградата и монтаж на втори климатик (огромно таванно прасе на General), нещата като че ли най-накрая си дойдоха на мястото и машината заработи с пълна пара така, както си я представяхме.
Дяволът намира работа за geek-овете, които си нямат друга такава:
Benchmarking: Traditional DES [128/128 BS SSE2-16]... DONE Many salts: 229334K c/s real, 229587K c/s virtual Only one salt: 196838K c/s real, 196838K c/s virtual Benchmarking: BSDI DES (x725) [128/128 BS SSE2-16]... DONE Many salts: 7469K c/s real, 7469K c/s virtual Only one salt: 7261K c/s real, 7261K c/s virtual Benchmarking: FreeBSD MD5 [32/64 X2]... DONE Raw: 1032K c/s real, 1032K c/s virtual Benchmarking: OpenBSD Blowfish (x32) [32/64 X2].
Горе-долу с мотото в заглавието стартира преди 4 години проектът, под чиято шапка започна изграждането на клъстера Physon. Много вода изтече от слънчевия зимен ден на 2006 г., когато случайна среща в алеята към ФзФ на СУ ме направи съпричастен на идеята, до късната вечер на отминалия четвъртък, когато LINPACK се произнесе за производителността на машината след финалното ѝ разширение. Много интересни проблеми възникаха и много решения бяха намерени. Научих много за управлението на разпределените ресурси, за оптимизирането на различните мрежови компоненти, за подсигуряването срещу сривове на различни софтуерни компоненти и волю-неволю се превърнах в поредния физик с докторска степен, отделящ (много) по-голяма част от времето си за системна администрация на изчислителните ресурси, отколкото за тяхното използване в научната си работа, досущ като сродните душѝ от EPCC.
Когато в едно изречение има две думи, които се изключват смислово, това се нарича оксиморон. Как се нарича тогава, когато в една сграда има
при положене, че “специалистите” в същата сграда успяха да превърнат машина на въпросната фирма от
във
Умът ми не го побира просто…
Как се роди идеята за факултетния клъстер? Как решихме какво да закупим и да инсталираме на него? Какво представлява той в момента и какво ще представлява след по-малко от месец? Колко работа е извършил до момента? Кой и за какво го ползва?
Отговор на тези въпроси се опитахме да дадем този четвъртък по времето на традиционния, но рядко провеждащ се катедрен семинар на катедра Атомна физика на ФзФ. Събра се интересна публика, а статичната версия на представянето слагам тук за тези, на които може да им бъде любопитно.