Днес, с нескрита болка в сърцето установих, че старият IBM SP2 в мазето на ФМИ е мъртъв. Причината за смъртта – инфаркт (датиращ още от 2005 г.), последван от технологичния еквивалент на гаврата с труп.
Предистория Машината беше докарана през далечната 2005 г. от Германия, след като вярно беше служила в един от теоретичните институти на Max Planck Institute. Инициатор от германска страна беше един от бившите дипломанти на настоящата ми научна ръководителка, който използва вратичка в тамошните закони и осигури даряването на машината на СУ.
Поредната приятна изненада от страна на Sun Microsystems. След като преди време отвориха софтуерната си кутия и пуснаха за свободно ползване без ограничения компилаторите си, първо за Solaris, след това и за Linux, с огромен интерес следя развитието им, главно като основен конкурент на Intel в качествените средстава за разработка, достъпни за бедната ни академична институция, именувана Физически Факултет на СУ. Естествено, тези на Intel печелеха като производителност – все пак и техни са железата, на които се изпълняват програмите, те си ги познават по-добре, а и за без пари – толкова от Sun.