След минутката телевизионна слава в предаването на БНТ “Красива наука”, вече практически нищо не ме спира да говоря пред публика от непознати хора. Затова и най-после се преборих с предразсъдъците си и реших да се включа с лекция в тазгодишното издание на OpenFest. Под заглавието “Направи си сам суперкомпютър” се крие доста амбициозна цел, но времето от 45 минути едва ли ще позволи да я реализирам изцяло. Все пак, ако проявявате някакъв интерес към мащабната изчислителна техника, то заповядайте идната неделя от 17:15 в зала “София” на Интерпред.
Днес беше второто официално представяне на клъстера ни като част от Деня на отворените врати на Физически факултет на СУ. Решихме да се изхитрим и да минем мързеливо като само обновим числата по слайдовете от предишното. Кой да се сети, че дните на отворените врати традиционно се посещават и от ученици…
Трябваше да се импровизира, а лекцията се разтегли до над час, в това число и двете демонстрации, в които електронната ни дъска получи бойното си кръщене.
Той изсъхна след наводнението и отново е на линия. Той е по-шумен отвсякога сега, когато се наложи да премахнем издулия се и изгнил паркет и балатума и да го оставим върху мозайката. Той ще бучи на живо в събота, 16 април 2011 г., когато в Деня на отворените врати на ФзФ ще бъде представен (за пореден път) от 13:00 в семинар В44.
Ако си падате по бучащи компютри, пращящи лазери и плазми, цвърчаща електроника или се чудите как трошат парите на данъкоплатците ония във ФзФ на СУ, то заповядайте в събота и бъдете просветени (или възмутени) :)
Че администрирането на ИТ инфраструктура понякога е лайняна работа ми е добре известно отдавна, но никога не съм и подозирал, че изразът може да добие толкова буквално изражение…
Кратката версия Клъстерът ни е разглобен и складиран, а стаята, в която се помещава обикновено, смърди на кенеф и изгнил паркет.
Дългата версия Мивката върна вода от мръсния канал и помещението се наводни. До тук два пъти. Оказа се запушване в мръсния канал на по-долния етаж, където на мястото на мивката е включен циркулационна помпа на водното на охлаждане на специална апаратура водният кръг на охлаждането на дифузионна вакуумпомпа.
Днес е паметен ден за историята на високопроизводителната изчислителна техника в Софийски Университет. 20 дена преди да се навърши една година от началото на последното разширение на клъстера physon, следвано от поредица от технически премеждия с електрозахранването и охлаждането, днес процесът официално завърши. След два големи ремонта – прекарване на нова трифазна инсталация направо от главното табло на сградата и монтаж на втори климатик (огромно таванно прасе на General), нещата като че ли най-накрая си дойдоха на мястото и машината заработи с пълна пара така, както си я представяхме.
Горе-долу с мотото в заглавието стартира преди 4 години проектът, под чиято шапка започна изграждането на клъстера Physon. Много вода изтече от слънчевия зимен ден на 2006 г., когато случайна среща в алеята към ФзФ на СУ ме направи съпричастен на идеята, до късната вечер на отминалия четвъртък, когато LINPACK се произнесе за производителността на машината след финалното ѝ разширение. Много интересни проблеми възникаха и много решения бяха намерени. Научих много за управлението на разпределените ресурси, за оптимизирането на различните мрежови компоненти, за подсигуряването срещу сривове на различни софтуерни компоненти и волю-неволю се превърнах в поредния физик с докторска степен, отделящ (много) по-голяма част от времето си за системна администрация на изчислителните ресурси, отколкото за тяхното използване в научната си работа, досущ като сродните душѝ от EPCC.
Как се роди идеята за факултетния клъстер? Как решихме какво да закупим и да инсталираме на него? Какво представлява той в момента и какво ще представлява след по-малко от месец? Колко работа е извършил до момента? Кой и за какво го ползва?
Отговор на тези въпроси се опитахме да дадем този четвъртък по времето на традиционния, но рядко провеждащ се катедрен семинар на катедра Атомна физика на ФзФ. Събра се интересна публика, а статичната версия на представянето слагам тук за тези, на които може да им бъде любопитно.
Our Physon (in Bulgarian only) HPC1 cluster was originally composed of four dual Xeon mobos with QDR (20 Gbps) InfiniBand links as interconnection fabric for MPI2 message passing. Armed with eight quad-core Xeon E5335 (2,0 GHz, 2x4 MB L2 cache) the system peaked at Rmax equal to 209,0 GFLOPS for Nmax of 74880 on the High Performance LINPACK (HPL) test. Since the theoretical top performance is Rpeak equal to 256 GFLOPS, our old nodes have parallel efficiency of 0,816.